Романтичната музика на гръцкия композитор, поет и певец Аттик, изсвирена на пиано от Инез, студентка в Музикалната академия в София, пренесе гостите на премиерата на българското издание на романа „Гръцкият лекар“ в атмосферата на Атина от началото на 20 век, когато се развива действието.
„Главният герой на романа е дядото на писателката Каролина Мерминга, но книгата не е биографична, а историческа – каза преводачът на романа на български език Здравка Михайлова. – Тя представлява едно панорамно платно на историята на Гърция в периода 1870-1941 г., когато Констандинос Мермингас е бил член на средната класа в гръцката столица, обществен фактор и доктор на крал Александър I“.
Авторката на романа е посветила книгата на своя син, който носи името на прадядо си. Различни, понякога дребни детайли рисуват нишката, която свързва хората през времето − чрез бележки в полетата на страниците на някоя книга, чрез куфарите, с които някой човек е заминал на фронта, чрез разказите на тези, които са го познавали или чрез исторически документи.
„Най-просто казано, ме интересуват героите – сподели Каролина Мерминга по време на представянето на романа в София в края на миналата седмица. – Героят е нещо много конкретно и има нужда от анализ. В Гърция имаме традиция от Омир относно героя. Той не е този, който излиза напред и крещи. Неговата съдба е предопределена. Книгата ми е пълна с моите герои (става дума за интелектуалци и политици от социалния кръг на Констандинос Мермингас, като писателите Пападямантис и Пинелопи Делта, депутати и самия крал − бел. ред.). На страниците се появяват непрекъснато личности, на които смятам, че си заслужава да се обърне внимание. Използвам думата „героизъм“ внимателно, защото напоследък е натоварена с негативен смисъл и уточнявам, че не я употребявам в смисъла на „военни подвизи“, а по-скоро като борба с дявола в самите нас, тъй като в живота на дядо ми важна роля е играел „Фауст“.“
Какво е накарало Здравка Михайлова да поеме задачата да обясни на българите неща, които за гърците са ясни от само себе си?
„Първо става дума за избора на издателите Пламен Тотев и Светлана Янчева, които са откроили романаq защото е номиниран за Европейската литературна награда (European Union Prize for Literature). За мен лично беше интересно, че романът обхваща един широк исторически период и има литературни достойнства като това, че литературната фикция почива върху реални факти. Книгата представлява едно търсене на корените. Дядото на писателката е бил противоречива личност, немски възпитаник и преводач на „Фауст“ от Гьоте на гръцки език.“
Констандинос Мермингас е принадлежал на едно поколение, което се е възхищавало на Германия и нацизмът е съкрушил идеалите му. Той самият е бил амбициозен и е преминал през много вътрешни борби. По време на окупацията на Гърция от немците е приел да стане кмет на Атина, но когато му е бил поискан списък с имената на 10 заложници, които да бъдат екзекутирани при следваща офанзива на Отечествения фронт, той написва 10 пъти собственото си име.
Каролина Мерминга е юрист и журналист, но вече е пенсионирана и има време за изследване, и писане. Тя с елегантност обясни, че според нея „има личности в историята, на които не е отдадено нужното признание“. Следващата ѝ книга ще бъде представена на 11 декември в Музея Вуру – Евтаксия в Атина, и е посветена на обаятелния първи министър председател на Гърция след освобождението от Османците − Йоанис Каподистриас.
„За първи път съм в София, но ми хареса много защото има минало – каза госпожа Мерминга. – Това, което върши българо-гръцкото дружество „Аристотел“ – да гради мостове на приятелство и културен обмен между народите – е много вълнуващо и се радвам, че съм част от тази инициатива“.
Снимки: личен архив и grreporter.info
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..