Напоследък неизвестните около съдбата на въглищните електроцентрали и неясното бъдеще на планираната втора атомна електроцентрала в България като че ли засенчиха проблемите около възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). А те стават все по-актуални на фона на усещаните вече от почти всички климатични промени, предизвикани от човешката дейност. В интервю за Българското национално радио, управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди, че  „България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места“. А опасност от такова забавяне има, въпреки добрите досега резултати в областта на ВЕИ и техния дял в общото потребление на електрическа енергия в страната. България разполага със 701 МВт инсталирана мощност с първичен енергоносител вятър, с 1043 МВт – от слънце, с 3204 МВт – от вода и със 78 МВт – от биомаса.

Според Евростат, България е една от 12-те страни членки на Евросъюза, постигнали целите си за ВЕИ. При средно брутно потребление от 18% в ЕС, делът на тези източници в България през 2018-a гoдинa е 20,5% oт oбщaтa ĸoнcyмиpaнa eнepгия, ĸoeтo e нaд нивoтo oт 18,7%, дocтигнaтo пpeз 2017-a гoдинa и дaлeч нaд цeлeвoтo нивo oт 16% зa 2020-a гoдинa. Eвpocтaт oтчитa, чe пpeз дaлeчнaтa 2004-a гoдинa тoвa cъoтнoшeниe зa Бългapия e билo eдвa oт 9,2%, пpeди дa зaпoчнe дa нapacтвa пocтoяннo дo въpxa oт 20,5% пpeз 2018-a гoдинa. Tpябвa дa ce имa пpедвид, чe дeлът нa възoбнoвяeмитe eнepгийни изтoчници в бpyтнoтo ĸpaйнo пoтpeблeниe нa eнepгия e eдин oт ocнoвнитe пoĸaзaтeли нa cтpaтeгиятa "Eвpoпa 2020". Цeлтa e пpoцeнтът нa eнepгиятa oт възoбнoвяeми изтoчници в EC дa дocтигнe пoнe 32% дo 2030-a гoдинa. Дали това ще стане, не е ясно, включително и за България.

Така или иначе, България, Франция и Гърция обещаха да актуализират националните си цели за възобновяема енергия и да увеличат дела на вятърните, слънчевите и другите видове възобновяеми енергийни източници съответно до 27%, 33% и 35% от потреблението на енергия до 2030 г., съобщи Euractiv. Анализ на IRENA (Международната агенция за възобновяема енергия) за потенциала на страните от Европейския съюз показва, че до 2030 г. за България е постижим 35% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление при конкурентни разходи и наличния ресурс, като от посочените проценти значителен е делът на енергията от вятър. Редица експерти поставят под въпрос тази цел, имайки предвид премахването на ценовите стимули за централите за ВЕИ. С приетите миналата година от парламента промени в Закона за енергетиката, малките ВЕИ централи излизат на енергийната борса. Производителите на електрическа енергия от ВЕИ с обща инсталирана мощност от 1 до 4 МW ще преминат от преференциални цени към пазарна цена и договор за компенсиране с премия. Това предизвика недоволството на собствениците на малки централи, смятащи, че с тези мерки се намаляват приходите им.

Трудно се постига баланс между икономически и екологични показатели, особено в енергетиката и затова самата Европейска комисия констатира, че широкомащабното въвеждане на възобновяемата енергия се забавя спрямо първоначално приетите параметри. ВЕИ в България си остават маргинален източник на електрическа енергия за сметка на въглищните и атомните електроцентрали, които не се предвижда да бъдат в скоро време закрити. Дори напротив – животът на ТЕЦ ще се удължава, а към вече съществуващата АЕЦ „Козлодуй“ ще се добави нова, също толкова мощна централа в Белене.