Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фермерът Хасан Чърак: Имаме нужда от закон за браншовите организации

Фермерският труд не е привлекателен, трудно се намират работници

Снимка: личен архив

Учител, бивш депутат, а днес фермер − собственик на голяма кравеферма и председател на регионалната Асоциация на млеко и месопроизводителите в област Търговище. Това е визитната картичка на Хасан Чърак, чиято дейност е съсредоточена в търговищкото село Камбурово (Североизточна България).

„Началото бе трудно, много трудно. Предприятието имаше много задължения, а производственият обем бе малък, бих казал никакъв − пет крави и осем телета, без един декар земя и никакъв селскостопански инвентар. Трябваше да инвестираме в три направления – животни, селскостопански машини и инвентар и земеделски земи. През тези години купихме близо 8 хил. декара земи, арендувахме още 10 хил. декара, реализирахме четири проекта по европейски програми – с животни, селскостопански машини, строителство и реконструкция на съществуващи сгради – спомня си фермерът.

А сега Хасан Чърак реализира петия проект. Пред Радио България той коментира причините голяма част от колегите му да затворят фермите си?


„Европейските проекти изискваха да отговаряме на европейските критерии и стандарти. Те помогнаха да останем в бранша, тъй като, особено в сферата на животновъдството, много ферми затвориха – казва фермерът и продължава. От 2003 година съм председател на регионалната Асоциация на млеко и месопроизводителите в Търговищка област. Тогава в асоциацията членуваха над 90 фермери, а сега сме около 15. Трудът вярно не е привлекателен, трудно се намират работници. Много от колегите не издържаха, не успяха да инвестират във фермите си, поради липса на средства и се принудиха да ги затворят, тъй като останаха извън европейските изисквания и стандарти.“

Смятате ли, че изкупните цени на млякото и месото в България са адекватни?

„Мисля, че да, колкото и да се оплакваме, че са ниски цените. Ние сме вече в общия европейски дом и цените в европейските страни много не се различават от нашите, разликата е 1,2 до 5 цента. Истината е, че трябва да доим повече мляко, да произвеждаме повече мляко при по-ниска себестойност и добри качества“ − убеден е Хасан Чърак.

В момента колко животни отглеждате, колко земя притежавате и какво сеете?

„Обработваемата земя е около 17 хил. декара. Отглеждаме предимно пшеница, овес, ечемик, слънчоглед и царевица. Животните са около 450, от които 160 дойни крави, около 70 юници, останалите са телета за угояване“ − обобщава фермерът от с. Камбурово.

Казва, че не мисли засега да разширява стопанството си, в което е заето и цялото му семейство и особено младите − дъщерята и зет му, които „настояват да продължим и да не се отказваме.“

А що се отнася до затворения цикъл на производство, Хасан Чърак споделя:

И ние бяхме с това намерение, реконструирахме бивша столова на предприятието. Но впоследствие излезе Наредба №20, която даваше добри възможности за преработка на собствена продукция, но в същото време тази наредба ограничаваше фермерите да преработват само 30% от произведеното мляко, а останалото да предават на големите млекопреработватели. Същевременно не ни позволяваше да продаваме на пазарите в повече от две съседни области, което според мен бе ограничаване икономически права, бих казал и на конституционни права. Този въпрос съм поставял директно пред трима министри на земеделието, но промяна няма. Като браншови организации сме слаби и не можем да отстояваме интересите си. Преработвателите оглавяват най-важните браншови съюзи на животновъдите и, естествено, защитават интересите на преработвателите. Това е донякъде следствие на липсата на закон за браншовите организации. Вече има четири проектозакона. И не знам защо не се приема. И нещата продължават така – споделя болката си фермерът Хасан Чърак.


Чуйте цялото интервю в звуковия файл.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00

По съседски: Събития с балкански адрес

Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..

публикувано на 20.12.24 в 12:00