Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сезонните работници ще се включат в земеделието ни, ако работодателите дадат високи заплати

Снимка: capital.bg

Кризата с коронавируса в цяла Европа принуди много български сезонни работници да се завърнат в родината. Дали обаче изправени пред привидната липса на избор те ще попълнят свободните, но слабо платени места в родното земеделие?

Въпросът се оказва с повишена трудност – особено след призива на Европейската комисия сезонните работници в селското стопанство „да стигат до местоназначението си без забавяне”. И тъй като наетите хора изпълняват критични функции по отношение на реколтата, те се нуждаят от гаранции за свободно преминаване на граници, смятат държавите членки.

Според годишния доклад за трудовата мобилност в ЕС, България е сред страните, които изпращат най-много работници в Европа.

„България е една от петте държави донори на работна сила в Европа заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия – казва Атанаска Тодорова, главен експерт в КНСБ, пред БНР. – Българите са предпочитана работна ръка. Най-много наши земеделски сезонни работници се трудят в Испания – 350 хиляди, а в Германия и Англия общо 600 хиляди души. Наети българи в сектора има също така във Франция, Италия, Гърция.”

Всички тези страни се нуждаят от голям брой чужди работници, в противен случай събирането на реколтата ще бъде поставено под въпрос. И ако границите се отворят, шансовете да задържим сънародниците ни в нашите оранжерии и ферми сериозно намаляват.

„Въпросът е какво ще предложат работодателите, които отдавна говорят, че не достига работната ръка в земеделието – коментира Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието. – Те трябва да осигурят не само здравословни и безопасни условия на труд, съобразени с мерките на правителството, но и достойно заплащане. В момента европейската часова ставка в земеделието е много по-висока (Германия – 8,50 евро, Белгия – 9,80 евро, Италия – 8,60 евро – бел. ред.) от нашата, която е едва 1,90 евро.”

Възможност за попълване на свободните работни места в селското ни стопанство са и служителите от други сектори, които са загубили работата си – не само у нас, но и зад граница.

„Работоспособният човек ще бъде готов да влезе и в трудовия процес в земеделието, тъй като няма да има друго възнаграждение – смята Светла Василева. – Става дума за много групи хора, които ще бъдат освободени по време на извънредната ситуация в цяла Европа. Някои от тях ще се завръщат, а други ще идват от отраслите туризъм, хотелиерство, ресторантьорство. Така че възможности в земеделието ще има, тъй като именно там е най-ниският процент на наетата работна ръка.”

Разпространението на коронавируса повишава риска в селскостопанския сектор заради парализирането на работата на много ферми както у нас, така и в Европа и това допълнително може да затрудни осигуряването на продукти на вътрешния и на външния пазар, прогнозира още специалистката.

Редактор: Диана Цанкова (по Хоризонт, инт. на Мария Костова)




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството предвижда до 7 500 лв. за пострадали от наводненията домакинства

На днешното заседание на Министерския съвет са одобрени средства в подкрепа на пострадалите от наводненията, съобщи на брифинг министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.  "По 3000 лв. ще се дават като допълнителна подкрепа за..

публикувано на 08.10.25 в 12:36

Проф. Калин Георгиев: Бесарабските българи съхраняват корените си непринудено

Българската интелигенция, която в голямата си част е демократично настроена, трябва да бъде популярна сред украинските българи. Същевременно цялата украинска култура и украинска интелигенция трябва да могат да достигнат до нас. Такова мнение..

публикувано на 08.10.25 в 11:17

Природата или човешкото безхаберие са в основата на наводненията по Черноморието

Отиващата към края си 2025 година не остана изключение от черната статистика по отношение на природните бедствия на територията на България. Суша, пожари, а след това последваха и наводненията. И макар след всяко подобно бедствие да се говори за мерки,..

публикувано на 08.10.25 в 10:40