Венец на лазарка, хвърлен в реката – така илюстративно можем да започнем разказа за красивите обреди и традиции от пролетния ни календар.

Лазаруването е български обичай, който се изпълнява на християнския Лазаровден. Празникът на Свети Лазар е в осмия ден преди Великден и се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Имало е време, когато улиците на селищата в България са се изпълвали с песните на лазарките. Групи от млади момичета, пременени в невестински празнични одежди, поемали по улиците от ранни зори. Отбивали се от врата на врата в домовете и пеели своите лазарски песни - благослов за здраве, щастие и берекет. Тези млади момичета, които сякаш водели в домовете пролетното настроение, брали в ранно утро пролетни цветя и клонки, които оплитали на пъстри венци.

Във фолклорната ни традиция Лазаровден се свързва с нивите, пасбищата и горите, но това е и денят на момите, за които лазаруването е знак, че могат да имат любим, а след това да се омъжат. Старите българи казвали, че мома, която не е лазарувала, не може да встъпи в брак. Празникът винаги е бил предшестван от трескава подготовка, както от момичетата, които разучавали песните, така и от стопаните, които задължително заделяли по нещо, с което да ги дарят в дома си.

Старите традиции обаче трудно устояват на ритъма и начина на живот в съвремието ни. На много места обичаят е позабравен или просто няма достатъчно млади момичета, които да сформират лазарска група. За радост има и места където огънят на традицията се подклажда в местните читалища. Измислят се и нови подходи, за да стигне празникът до повече хора. Така например по нов начин погледнаха към обичая лазаруване миналата година в община Враца. За да бъде пъстър Лазаровден, там събраха стотици хора на градския площад.

Днес обаче за пръв път както във Враца, така и навсякъде в България, лазарките ще останат по домовете си. Извънредното положение и мерките срещу разпространението на Covid-19 налагат хората да не се събират, да останат изолирани, докато пандемията отмине. Животът ни сякаш се пренесе в социалните мрежи и по всичко личи, че и лазарките ще обиколят домовете ни виртуално. Глобалната мрежа вече изобилства от снимки на лазарки от предишни години. Сред най-харесваните са тези от софийското село Долни Богров, където имат съвсем нови носии, ушити специално за обичая лазаруване. Сега красивите дрехи остават на закачалката, в очакване за следващата година. Във Враца пък разтвориха албумите със снимките от площада през 2019 година. С тях ще повдигат празничното настроение и ще призовават „Останете си вкъщи”.

„В последните години усилията на община Враца бяха насочени към това събитията да не остават изолирани само в дома и в семейството, а да може по-голямата част от празниците да прекарваме заедно. Е, не и тази година” – казва Стела Димитрова, началник отдел в Община Враца.

Миналогодишният Лазаровден беше част от цялостна пролетна програма във връзка с инициативата ни да бъдем заедно във Враца – припомня ни тя. – За да е по-атрактивно, направихме такова масово лазаруване. Имаше автентична възстановка на празника с помощта на децата от детските градини, на представителния детски ансамбъл в града, на хореографи, танцьори, музиканти. Получи се много хубаво тържество, събраха се много деца и техните родители, времето също беше хубаво.

Не е чак толкова далеч от традициите празнуването на площада, защото хората са се събрали за това – да се видят, да се повеселят заедно. Но когато се съберат много хора емоцията се подсилва – тя е в облеклото, в народните песни, традиционните носии. От всичко това се получава много хубав празник, гордея се с него.

Тази година ще спазим напълно забраната за излизане, а само ще споделим празника в интернет със снимки от миналата година. Ще бъдем стриктни в съблюдаването на всички мерки. Ще подтискаме емоцията. Няма да е лесно, дори ще бъдем по-семпли и с украсата на града за всички празници. Не искаме да провокираме хората да излизат. Ще оставим празника да бъде в дома, в семейството.”

Снимки: vratza.bg и БГНЕС