Въпреки множеството промени в датата, когато е отбелязван през годините, Денят на храбростта и празник на Българската армия никога не губи своята пищност, тържественост и достолепие. Признателността и уважението на българите към военнослужещите остават неизменно високи и днес, а искрите и сълзите в очите на малки и големи по време на традиционния военен парад на 6 май потвърждават това всяка година.
Заради противоепидемичните мерки, свързани с COVID 19, сега парадът е отменен. Затворен остава и друг обект, който жители и гости на София посещават с удоволствие в празничния ден – Националният военноисторически музей (НВИМ). Желаещите да се потопят в славното минало на българската бойна слава, все пак ще могат да го сторят виртуално.
Музеят ще изненада своята публика със специална програма онлайн, на своя сайт (с версия на английски език), както и в социалната мрежа Facebook.
Един от акцентите в нея е вълнуваща изложба, за която ни разказва Деяна Костова − директор на „Музеен маркетинг, връзки с обществеността и международна дейност“:
„Включени са редица снимки, като най-ранната от тях представя Парада на победата в Сръбско-българската война, пред катедралата „Свети Крал“ (днес св. Неделя) в София, в края на ноември 1885 година. Този парад поставя начало на традицията да се чества 27 ноември, денят на победата на Българската армия в боевете при Сливница, като Ден на бойната прослава. Това е един празник, който до Първата световна война се отбелязва успоредно с 23 април (6 май по стар стил), като празник, честващ храбростта и победите. Разбира се, нашата изложба включва и редица фотографии, които представят честванията и на 23 април като Ден на кавалерите на ордена „За храброст“. Показваме снимки и от парадите, които макар и в бойни условия, не спират и по време на войните в периода 1912-1918 г., както и по време на Втората световна война. Любопитни са фотографиите и от 30-те години, когато като Ден на храбростта и победите, 6 май вече е обявен за боен празник на войската и се реализират най-пищните паради. Други кадри са от периода след Втората световна война, когато празничният календар е напълно преобразен, а празник на армията става първо 9 септември, а след 1953 година – 23 септември. Изложбата не би била пълна, ако в нея нямаше снимки от парадите след 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия, както го отбелязваме и до днес.
Всяка година, специални и най-желани гости на военноисторическия музей са децата. Към тях е насочена друга инициатива, разкриваща историята на военния орден „За храброст“. Учреден е със специален указ на княз Александър I Батенберг. В нарушение на решението на Берлинския конгрес от лятото на 1878г., което забранява на България да има висши държавни отличия, орденът все пак става част от отличията на страната.
Учредителното събрание предвижда в член 59 на първата българска конституция – Търновската, приета на 16 април 1879 г.), създаването на един знак за отличие във време на война, само за военни лица. Именно това използва князът, когато създава ордена „За храброст“ и определя като ден за празник на ордена 23 април (Гергьовден по стар стил).
Не са забравени и онези, за които най-интересна е външната експозиция на музея, включваща редица военни машини, били на въоръжение през годините. Те ще имат възможност да надникнат в тях от домовете си, благодарение на 360-градусови снимки, които ще открият в страницата на музея.
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..