Виждали сме ги опърпани да протягат ръка за милостиня, с ловки пръсти да издърпват портмоне в претъпкания трамвай, да се скитат с боклуци под ръка, та дано изкарат няколко монети от вторичните суровини. И ние, първични в реакциите си, избухваме, без да си зададем най-важния въпрос – защо тези мили, български деца не са добре облечени, защо не крачат с майките си, хванати за ръце, защо се скитат в тъмните вечерни часове, защо... не са като нашите деца. Но ако се размислим, тогава отговорът, колкото и да не ни харесва, ще изплува – защото са прокудени от нас, защото маркираме присъствие в една общност, която родители, учители, политици, редови граждани делим.

Фондация “Здраве и социално развитие” си е поставила за цел да попречи на децата от два столични малцинствени квартала да се озоват на улицата, полагайки усилия срещу ранното им отпадане от училище, неглижирането на тяхното здраве и социалната им изолация. В три дневни центъра социални работници, психолози, педагози и хора от общността работят с деца и младежи до 18 г., необхванати от образователната система и идентифицирани в риск от маргинализация.

Освен да се грижат за здравето – хора от фондацията записват бебетата на детска кухня, намират личен лекар за децата, акцентът се поставя върху образованието и връщането на децата в училище. Затова и по-малките посещават детските градини към фондацията, а по-големите наваксват с уроците с помощта на специалисти. Работата с родителите пък допълнително стимулира осигуряването на подкрепяща семейна среда.

В месеците на социална изолация заради коронавирусната епидемия активистите на организацията не се отказаха от грижите си за общността, раздавайки им пакети с храна, за да предотвратят глада.

Дали защото са се озовали на улицата или са били подложени на психическо или физическо насилие, децата се нуждаят от специализирана помощ, за да се справят с проблемите си и да не поемат по лош път. С подобна мисия се е заела още една социална институция - Дневният център за работа с деца на улицата в Костинброд. В него се работи с т.нар. проблемни деца, които заради неразбирателство в семейството, агресия и липса на родителска грижа се захващат с престъпна дейност или веднъж травмирани, не успяват да се развиват пълноценно в обществото.

“Имаме деца, които са си служили с недотам добри навици, и са ги отказали – разказва Светослава Иванова, директор на центъра. – Например седемгодишни деца – съвсем нормални и усмихнати, но с желанието да присвояват чужди вещи.

Имаме и много по-сериозни случаи, отново с положителни резултати. В началото тези деца пристигат умърлушени, нестабилни, неспокойни, а не след дълго сияят, вярват във възможностите си и вървят напред със своите цели. След време те идват при нас и се хвалят – аз станах студент, аз живея в чужбина, но ще се върна за лятото, искате ли да се видим, за да ви разкажа какво се е случило с мен. Постигането на такъв резултат за нас е най-голямата награда и истината е, че тези деца продължават да ни дават любов и топлина.”

Снимки: архив БГНЕС, БТА и БНР