Газовата връзка „Балкански поток“ и магистралата между София и Белград бяха в основата на разговорите между премиера Бойко Борисов и сръбския президент Александър Вучич, който направи първото си задгранично посещение по време на Covid-19 именно в България. Като знак на приятелство и взаимноизгодно сътрудничество определят наблюдатели срещата между двамата, която привлече внимание и заради нестандартния си ход.
Вучич прекара един ден в България, като от хеликоптер огледа строителството на автомагистрала „Европа“ и на „Балкански поток“ на българска територия, а на земята негов шофьор стана лично премиерът Бойко Борисов. След като разгледаха инфраструктурните обекти, двамата държавници се снимаха за спомен пред хълма „Царевец“ във Велико Търново, където проведоха работен обяд и се поклониха пред саркофага на сръбския светец Свети Сава в църквата „Св. 40 мъченици“, положен там през XIII век.
Отвъд впечатляващата програма и атрактивното представяне на сръбския президент и българския премиер, е важно да стане ясно дали визитата на Вучич у нас е само кратък епизод или е елемент от по-дългосрочна политика между България и Сърбия. В коментар пред БНР Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи, заявява, че развитието на двустранните отношения е достатъчно динамично.
Дипломатът коментира, че България се опитва да легитимира проекта "Балкански поток", доколкото той е значим за страната, но е притиснат в менгемето на геополитическите противоборства: "Нашият интерес е отново страната ни да не бъде заобиколена от крупните газопреносни проекти. Или да не позволи и този проект да последва съдбата на "Набуко" и "Южен поток", които се провалиха".
Според Любомир Кючуков, американската страна има интерес да ограничи руските енергийни проекти и руското присъствие в Европа, а България се опитва да покаже, че "Балкански поток" е нещо различно от "Турски поток": "Това е една доста по-широка концепция, която включва и изграждането на хъб на територията на България. Тя включва и интерконектора с Гърция, както и възможността за доставка на втечнен газ, включително и американски. Т.е. по този начин - да се търси ангажиране и на американските бизнес интереси. Също така е възможност за доставка и от други дестинации".
По думите на Кючуков, проектът е съобразен с Третия енергиен пакет на ЕС, според който производството и доставката на енергия трябва да бъдат отделени от преносните системи. А всичко това би следвало да даде по-голям избор на потребителите и да гарантира инвестиции и повече сигурност на доставките.
По отношение на бъдещата магистрала от Белград до София - другият основен елемент от срещата между Бойко Борисов и Александър Вучич, то ползата от нея е безспорна. След като през ноември м.г. двамата откриха участъка Димитровград (Цариброд) – Ниш, част от Трансевропейския транспортен коридор № 10, сега Борисов заяви, че 17-километровата отсечка от магистрала "Европа" между Драгоман и Сливница може да бъде готова до края на настоящата година. А след реализирането на проекта, по думите на Вучич, от Белград до София ще може да се стига за три часа с кола.
Добре прозвучаха и думите му: „С лупа или с микроскоп да тръгнете по Сърбия и да търсите човек, който да каже нещо лошо за България, няма да го намерите“.
Министър-председателят Бойко Борисов го допълни, като изтъкна важността на туризма със Сърбия и отбеляза, че от 1 юни страната ни премахва задължителната 14-дневна карантина за пътници от повечето страни от Европейския съюз, както и за други държави, включително за Сърбия. Още за визитата - ТУК.
Дали и как определената като плодотворна среща между българския премиер и сръбския президент ще допринесе за намиране на най-добрия баланс в енергийната политика на Балканите, като същевременно увеличи ефекта на взаимноизгодните двустранни проекти, предстои да проследим.
Сериозният потенциал за развитието на туризма между България и Турция очертаха в Истанбул служебният министър на туризма Евтим Милошев и Хасан Екер, вицепрезидент на Асоциацията на турските туристически агенции по време на българо-турски туристически..
Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..
Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..
Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви..
"Света София" – църквата, от която идва днешното име на българската столица, обикновено остава в сянката на катедралния храм "Александър Невски" ...
Президентът Румен Радев определи като конструктивна и откровена в приятелска атмосфера срещата си с президента на Република Северна Македония Гордана..