От какъв род произлизаме, кои са основоположниците му и какво са сторили, за да я има и днес България? Безценен извор на тази информация откриваме в запазените архиви на приблизително 8000 черкви, разпръснати из 13-те епархии в страната. Част от тези документи, описващи венчавките и кръщенетата във времето са съхранени в Централния и регионалните държавни архиви в страната. С нелеката задача да издирят, проучат и дигитализират тези частици от миналото ни са се заели двама млади историци – Симеон Попов и Филип Филипов. Начинанието им, озаглавено „Родова памет 2020“ се очертава да продължи между 5 и 10 години, но работата не ги притеснява. Според Филип тя може да бъде много забавна, ако човек наистина се интересува от тази материя:

„Трябва да се обиколи цяла България, а на много места тези архиви са изчезнали или са унищожени“– разказва историкът. – Не във всички църкви ги има, затова колкото по-скоро започнем издирването, вероятността да бъде спасено описаното е по-голяма. А то е с огромна национална стойност и затова се захванахме с това предизвикателство. Обикновеният българин познава миналото до прадядо си, което не знам дали този проект ще промени. Все пак може да е полезно за бъдещите поколения."

Интересът към генеалогията е все по-голям, както в Европа, така и по света. В мрежата вече могат да се открият немалко сайтове, които предоставят информация от църковни архиви и преброявания от различни държави.

"Тук на Балканите, които са били част от Османската империя, много от тези архиви липсват. Църковните, ако ги има, са от поменици и книги от 19 век. Малко са тези, които са от по-рано. В Зографския манастир /български православен манастир в Света гора, на гръцкия полуостров Атон - бел. ред./ има няколко по-ранни, които също ще опишем и качим. Много от поселищните архиви са в Истанбул, но са слабо или изобщо не са изследвани.”

Благодарение на работата си по проекта, Филип научава любопитни подробности за своите собствени предци. Така открива, че родът му е предимно от Македония.

"Всеки си мисли, че родовата история е проста. Имаш майка и баща, знаеш къде са родени, знаеш и дядо ти откъде е. Предполагаш, че оттам е и родът ти. Това в повечето случаи обаче е невярно. Истината е, че има доста преселения, а хората често са пътували и преди и след края на Османската империя. Ако човек започне да търси по архивите или има средства да се тества в американските генетични институти, може да открие много интересни истории за своя произход, които си заслужават. Колкото повече знаеш за миналото на своя род, толкова по-силен си в настоящето и бъдещето.

Уроците от миналото показват, че българинът не се интересува достатъчноот историята си, затова и много пъти е бил подвеждан. Причината според историка е проста – „лесно може да се манипулира едно дърво без корен". Информацията и родовата памет ти дават незаменими устои и не можеш да бъдеш пречупен.

Работата с архивни документи не е нещо чуждо за Симеон и Филип, тъй като преди няколко години двамата създават интернет страницата „София помни“ . На нея всеки може да открие информация за бележитите личности от миналото на страната, погребани в Централния гробищен парк в столицата. Картографирани са гробовете на 10 000 от тях, като броят им продължава да расте. Интересен факт, който разбират още в началото на своята работа е, че паркът функционира от края на 19 век, но първите запазени архиви са едва от 1931 година.

Снимки: Pixabay и личен архив