Стоян Йоргов избира да се представи на българската публика с цветовете на бяло-черната гама – онази особена светлина, от която горещият пустинен въздух затрептява пред очите ти, а кожата ти настръхва от соления хлад на океанската вода.
Артистът обединява фотографските си платна, изложени в столичната галерия “Ракурси”, под наименованието “18% Gravity”. За тях се вдъхновява от скейтърите на бетонната платформа на Venice Beach в Калифорния и неспирните им опити да преодолеят гравитацията.
“Рампата асоциирах с картата, калибрираща измерващата система на фотоапарата, така че при определени стойности на светлината сцената да изглежда 18% сива”, казва авторът. А богатото на цветове и слънчеви лъчи крайбрежие разтваря в мъглата, за да допълни плътността на образа.
Стоян Йоргов от 26 години живее в Лос Анджелис. След кратко пребиваване в Германия и сблъсък със зараждащото се явление на групировките и мутрите на родна земя решава да замине. Не след дълго прескача оградата на границата между Съединените щати и Мексико. Художник по образование и поглед към света, той пести думите си за живота отвъд Океана и като в калейдоскоп поглежда към някоя картина, подсказана му от случайността.
На 25 г. се удря в нискочелата кадрова стража на родната тоталитарна система. В разгара на т.нар. възродителен процес, когато имената на българските турци насилствено се сменят, той разказва безобиден на пръв поглед виц. Само дето колега в сливенския куклен театър, където работи като художник, донася чутото на партийната секретарка. И светкавично бива уволнен. Днес Стоян Йоргов носи в сърцето си един-единствен спомен от онова време – за безпощадния към хората с нечисти намерения сценограф Неделчо Неделчев, от когото научава, че децата никога не трябва да бъдат лъгани.
Когато с риск за живота си прекосява границата към свободния свят, Стоян Йоргов отнася малко материални неща от родината си – сред тях и 56 филмови ленти. Така страстта към фотографията от ученическите му години, тайнството в тъмната стаичка и миговете на очакване в бавно изплуващите образи от проявявания филм, отново завладяват битието му. Просто един ден решава да излезе със старовремски фотоапарат на улицата и се оставя животът да го изненада с лица, движение, покой.
“Снимам много на улицата, но не съм точно street photographer – казва още Стоян Йоргов. – По-скоро бих класифицирал работите си като документална фотография. Отдавна събирам кадри, които изглеждат безинтересни и на пръв поглед не съдържат история, която може лесно да бъде разпозната. Но смятам някой ден да направя изложба именно с тях и да оставя на зрителя сам да си изгради сюжет.”
От две години художникът фотограф пребивава предимно в България. В момента подготвя книга с истории, случили му се в Лос Анджелис, но не издава повече. И неизменно се разхожда с фотоапарат в ръка. Различно ли изглежда родината, погледната през обектива и през емоциите, мечтите, спомените?
“Не – отговаря лаконично той. – Всичко се покрива, всичко постоянно преоткривам. България е невероятна страна и през обектива, и през спомените. Обичам я – това е със сигурност. И няма “но”. Дано всички я усетят някой ден като мен. Всъщност аз познавам много хора, които обичат страната ни, и е голям кеф, когато седнем и започнем да си говорим за това. Понякога малцина казват, че е защото не живея тук, но не е истина.”
Снимки: Стоян Йоргов, галерия "Ракурси", Диана Цанкова
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..