В края на XIX и началото на XX в. българската художествена литература бележи небивал възход. Сред плеядата от талантливи поети и писатели, каквито са Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Дора Габе, своето достойно място заема и Кирил Христов − блестящ лирик, белетрист, драматург, преводач от руски, немски, италиански и френски език, автор на исторически текстове, епиграми и военен кореспондент през Балканската и Първата Световна война.Освен с таланта си, Кирил Христов е забележителен и с гордия си и непримирим дух, заради което нерядко е възприеман и като конфликтна личност.
Шумният успех на двете му книги „Вечни сенки“ (1897 г.) и „На кръстопът“ (1901 г.) му спечелват покровителството на патриарха на българската литература Иван Вазов. В началото на XX в. Кирил Христов вече е популярен автор, един от „строителите на модерната българска литература“, признат от литературната критика за класик още приживе. „Независимо от това, днес произведенията му са незаслужено забравени, не се изучават и в училище“ – казва Ана Анастасова − ръководител на сектор „Краезнание и книжовно наследство“ в Столичната библиотека. Любопитен факт е, че още приживе поетът завещава целия си книжен фонд тъкмо на Столичната библиотека, а неговата съпруга изпълнява завещанието.
Сега, по повод отбелязването на 145 години от рождението на Кирил Христов, в библиотеката е подредена документална изложба с 50 редки издания, притежание на поета. Повечето от тях са с автографи и посвещения от авторите им, дадени специално за Кирил Христов. „Имаме книги с автографи на Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Дора Габе, Александър Балабанов, Веселин Ханчев, а и на много чуждестранни творци, които поетът е събирал по време на пребиваването си зад граница“ – казва Ана Анастасова:
„Повечето от книгите в тази изложба са точно такива − с автографи, а също и книги за библиофили. Всъщност, Кирил Христов започва своята литературна дейност с преводи – от руски, италиански, немски, френски. Той живее 16 години в миграция в Чехия. От там, а и навсякъде, където е пътувал, той купува книги. Пред съпругата си Кирил Христов казва, че ако е могъл да пренесе в България всички книги, които е притежавал, те са щели да обзаведат цяла библиотека. Но той дарява почти всичко на библиотеката в Прага. Взел е със себе си в България само книгите, на които най-много е държал.Творчеството на самия Кирил Христов е много разнообразно, а заедно с Вазов са най-българските поети. Едва ли има други автори, които да са написали толкова много стихове, разкази, драми, посветени на българската история. Неговият живот не е бил никак лек. Заради особеностите на характера му го определят като мнителен, подозрителен и човек с голямо самочувствие. Това е може би най-хуления поет в българската литература. Но интересното е и това, че е успявал да превръща неприятелите си в приятели. Пример е враждата му с Пенчо Славейков, но въпреки това той високо цени Славейков като поета. Когато Славейков умира, именно Кирил Христов пише статия за него, изпълнена с мили и добри чувства“.
Кирил Христов е държал много на българския език и на-неговото богатство. Казвал е, че езикът ни е много хубав и се е противопоставял на всеки, дръзнал да нарича българския „ръбат“ език. Поетът е използвал и много често мелодиката на народната песен в стиховете си. На народното творчество е посветил и цикъл от произведения. Но венец в работата на Кирил Христов са поемите за героизма на българите в боевете по време на двете балкански войни от началото на ХХ в.
„Използваме притежаваните от Кирил Христов книги, за да представим чрез тях и много други автори, защото тази колекция от книги говори и за личността, и за времето, и за епохата, в която те са били издавани“ – казва Ана Анастасова. Интересното е, че свързваме Кирил Христов с Вазов, затова имаме кът, където показваме тъкмо сътрудничеството между двамата автори, също наситено със спорове и противоречия. В тази изложба има и любопитни факти, които дори ще разсмеят посетителите“.
Изложбата може да бъде разгледана до 15 юли в Централното фоайе на Столичната библиотека.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: ДА „Архиви“, Столична библиотека
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..