В края на XIX и началото на XX в. българската художествена литература бележи небивал възход. Сред плеядата от талантливи поети и писатели, каквито са Пенчо Славейков, Иван Вазов, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Дора Габе, своето достойно място заема и Кирил Христов − блестящ лирик, белетрист, драматург, преводач от руски, немски, италиански и френски език, автор на исторически текстове, епиграми и военен кореспондент през Балканската и Първата Световна война.Освен с таланта си, Кирил Христов е забележителен и с гордия си и непримирим дух, заради което нерядко е възприеман и като конфликтна личност.

Шумният успех на двете му книги „Вечни сенки“ (1897 г.) и „На кръстопът“ (1901 г.) му спечелват покровителството на патриарха на българската литература Иван Вазов. В началото на XX в. Кирил Христов вече е популярен автор, един от „строителите на модерната българска литература“, признат от литературната критика за класик още приживе. „Независимо от това, днес произведенията му са незаслужено забравени, не се изучават и в училище“ – казва Ана Анастасова − ръководител на сектор „Краезнание и книжовно наследство“ в Столичната библиотека. Любопитен факт е, че още приживе поетът завещава целия си книжен фонд тъкмо на Столичната библиотека, а неговата съпруга изпълнява завещанието.

Сега, по повод отбелязването на 145 години от рождението на Кирил Христов, в библиотеката е подредена документална изложба с 50 редки издания, притежание на поета. Повечето от тях са с автографи и посвещения от авторите им, дадени специално за Кирил Христов. „Имаме книги с автографи на Иван Вазов, Йордан Йовков, Пейо Яворов, Дора Габе, Александър Балабанов, Веселин Ханчев, а и на много чуждестранни творци, които поетът е събирал по време на пребиваването си зад граница“ – казва Ана Анастасова:

„Повечето от книгите в тази изложба са точно такива − с автографи, а също и книги за библиофили. Всъщност, Кирил Христов започва своята литературна дейност с преводи – от руски, италиански, немски, френски. Той живее 16 години в миграция в Чехия. От там, а и навсякъде, където е пътувал, той купува книги. Пред съпругата си Кирил Христов казва, че ако е могъл да пренесе в България всички книги, които е притежавал, те са щели да обзаведат цяла библиотека. Но той дарява почти всичко на библиотеката в Прага. Взел е със себе си в България само книгите, на които най-много е държал.Творчеството на самия Кирил Христов е много разнообразно, а заедно с Вазов са най-българските поети. Едва ли има други автори, които да са написали толкова много стихове, разкази, драми, посветени на българската история. Неговият живот не е бил никак лек. Заради особеностите на характера му го определят като мнителен, подозрителен и човек с голямо самочувствие. Това е може би най-хуления поет в българската литература. Но интересното е и това, че е успявал да превръща неприятелите си в приятели. Пример е враждата му с Пенчо Славейков, но въпреки това той високо цени Славейков като поета. Когато Славейков умира, именно Кирил Христов пише статия за него, изпълнена с мили и добри чувства“.

Кирил Христов е държал много на българския език и на-неговото богатство. Казвал е, че езикът ни е много хубав и се е противопоставял на всеки, дръзнал да нарича българския „ръбат“ език. Поетът е използвал и много често мелодиката на народната песен в стиховете си. На народното творчество е посветил и цикъл от произведения. Но венец в работата на Кирил Христов са поемите за героизма на българите в боевете по време на двете балкански войни от началото на ХХ в.

„Използваме притежаваните от Кирил Христов книги, за да представим чрез тях и много други автори, защото тази колекция от книги говори и за личността, и за времето, и за епохата, в която те са били издавани“ – казва Ана Анастасова. Интересното е, че свързваме Кирил Христов с Вазов, затова имаме кът, където показваме тъкмо сътрудничеството между двамата автори, също наситено със спорове и противоречия. В тази изложба има и любопитни факти, които дори ще разсмеят посетителите“.

Изложбата може да бъде разгледана до 15 юли в Централното фоайе на Столичната библиотека.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимки: ДА „Архиви“, Столична библиотека