Нашата сънародничка Надя Шурелова – Новотна, с артистичен псевдоним Надя Шурел, живее от 20 години в Чехия. Завършила е Художествената академия в София, а повече от 15 години се занимава с интериорен дизайн в градче, близо до Прага. Казва, че се чувства като художник на пространствата – на помещенията, в които живеем, където преминават дните ни: „Много ме интересуват и е много важно в моята работа как тези пространства влияят върху самите нас, как успяваме да балансираме, да живеем в тях“.

Надя Шурел беше в София за откриването на изложбата си „НОМЕ SWEET ХОМЕ“, която може да бъде разгледана до 10 октомври в Чешкия център. Всичко в експозицията ѝ е посветено на дома, който може да бъде изграден навсякъде по света, но в своя дом-изложба тя е показала уюта и цветовете на България.

„Когато си прекарал 20 години в родината, а останалите 20 в чужбина – за теб домът е там, където са децата ти, където се трудиш и където преминават дните ти“ – казва Надя:

„Моят дом в гр. Усти над Лабем в Чехия е като един български оазис. Там е моята България. От вратата ни посреща една голяма маса. А е голяма заради гостоприемството, присъщо на българите. В дома ми има топлина и природни материали, всички характерни елементи за един дом в България. Аз съм живяла винаги на село, там съм израснала. Затова казвам, че имам хубаво детство в бургаското село Ясна поляна. Много от детайлите, които съм включила в изложбата ми, са взети оттам. Например, имам една голяма стълба, която изобразява невестата. На върха съм поставила и невестинска корона. Тя е изработена от парчета от роклите на моята баба Надежда, чието име нося. Ние, българите сме много силно привързани към своите традиции, фолклор, шевици. Тези символи ми напомнят българското, те са характерни за нашия народ, много ги обичам. Нашия фолклор е пъстър и красив, вкуса на българина е много изтънчен и това си личи в облеклото, в обзавеждането на дома му. Първите години, след като се установих в Чехия, редовно си взимах от България миди от морето и задължително буркан с лютеница. Вече нищо не нося, защото в мен всичко е българско, българското е навсякъде около мен – и в работата, и в изкуството.“

„Не ми е много близък патриотизмът, свързан с празнуването на различни национални празници. При мен се натрупват много дати – чешки, български, но в семейството ми държим на основните празници – Коледа, Великден. Останалите също ги отбелязвам, но не отдаваме толкова голямо значение“ – казва нашата сънародничка и продължава:

 „Тази година се усетих заредена с енергия заради пътуването си из България. С моята 12-годишна дъщеря обикаляхме родината, аз исках да ѝ покажа хубави старинни кътчета. Посетихме етнографския музей на открито „Етъра“ в Габрово, бяхме във Велико Търново, Созопол и Несебър. Видях едни прекрасни, добре поддържани места за туризъм. Дори сега в София, като се разхождам по улиците, ми става много приятно. Като цяло България е много красива страна. Планините Родопи, Рила са неповторими, обикаляме ги винаги, когато сме тук. Моят съпруг много обича България, особено обича морето и затова идваме всяка година. Въпреки, че половината от съзнателния ми живот на практика е преминала в Чехия, не се чувствам раздвоена между двете държави. Смятам, че това е голямо богатство – човек да може да черпи от две култури. И двете ми деца говорят български и много обичат България, но след лятото бързат да се върнат в Чехия, защото там са приятелите, там е средата, в която са израснали.“

Снимки: Гергана Манчева, Чешки център