Родителите са тези, които определят по-нататъшния творчески път на един от ярките музиканти на нашето съвремие – Марк Кадин. Изпращат го в музикално училище в родния му Краматорск, Украйна, където момчето тръгва по стъпките на дядо си и започва да свири на кларинет. Следват години на обучение в Харков и Москва, дирижиране на най-известните оркестри и състави, турнета в десетки страни в цял свят. През 2017 г. диригентът Марк Кадин пристига в България, за да застане начело на Симфоничния оркестър на БНР.
„Всичко се разви съвсем естествено – още през 2003 г. започнах работа с българския радиооркестър като гост-диригент – спомня си Марк Кадин. – Когато през 2017 г. получих предложение да оглавя този оркестър, го приех с удоволствие, защото с музикантите се познавахме, бяхме изградили добри отношения помежду си”.
От първата си среща с българска публика през 2003 г. Марк Кадин помни вълнението си и голямата отговорност да бъде първият руснак след дългия период, в който музиканти от Русия сравнително рядко присъстват на българска сцена.
„За щастие, всичко мина добре, започнах да идвам по-често, да опознавам София и българите, тук ми харесваше все повече. Отношението е чисто човешко, има някаква сплав на личното и професионалното в нашата работа” – отбелязва диригентът.
Симфоничният оркестър под палката на Марк Кадин получава голямата награда „Сирак Скитник” за 2018 г. Тя се връчва за принос в развитието на БНР като обществена медия. Признава обаче, че е започнал да се запознава и изучава българската музика едва когато пристига в страната ни.
„В Русия е доста трудно да се намерят партитури на произведения от български композитори – обяснява Марк Кадин. – Нямам любим композитор, защото всеки ден, всяка седмица, цял живот изучавам различни партитури, и не мога да си позволя лукса да имам предпочитания. Затова не изтъквам никого, отнасям се с уважение към всички композитори.”
Макар да се шегува, че не знае съществува ли живот извън музиката, а дори и да съществува – той не е за него, Марк Кадин все пак намира време за пътешествия. Варна, Пловдив, Враца, Шумен, Копривщица, Широка Лъка са само част от очарователните кътчета, които е посетил в страната ни. Специално място в сърцето му заема българската кухня.
„Което и ястие да опитам, всичките са хубави! И това за мен е голям проблем, защото бързо качвам килограми. Иска ми се да спра да ям, но не се получава, защото всичко е много вкусно“ – смее се диригентът.
Марк Кадин изненадващо добре говори български език, макар че смята комплиментите за незаслужени:
„Говоря с много грешки, просто не ми стига времето да науча езика, а и нямам стимул, защото всички ме разбират. Проблемът е да напиша нещо без грешки, но се надявам да поправя това. Като ми говорят – разбирам всичко, но аз да говоря – това е ужас” – откровено признава той.
По какво се различава Марк Лвович от диригента Кадин?
„По нищо. И зад сцената, и по време на репетиции, и на сцената аз съм един и същ. Никога не лъжа, никога не слагам маска. Защо ли? Защото ще забравя и просто ще объркам къде и каква маска съм слагал – през смях казва Марк Кадин. – Затова цял живот съм такъв, какъвто съм и не ми се налага да се приспособявам към нищо.“
Началото на новия сезон на СО на БНР беше силно, програмата обещава да е богата и интригуваща. А на нас ни е интересно още нещо: какво не знаят хората за Марк Кадин?
„Всички, които искат, вече знаят всичко за мен. А всички, които не искат, нека продължават да не знаят нищо” – отговаря диригентът.
Разговора на Десислава Семковска с Марк Кадин в оригинал, на руски език, можете да чуете ТУК.
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..