За нея простото докосване на глината е само началото, отвъд което извайва свой неподражаем свят. И макар да създава керамичните си произведения с трудоемките пособия на хората от каменно-медната епоха, от полираните повърхности на съдовете й ни гледат модерни образи и символи.
Преди години, на разкопки край енеолитния храмов комплекс Долнослав в подножието на Родопите, Цветана Видева попада на керамични съдове отпреди шест хилядолетия. Предметите в ръцете й не били само красиви, но излъчвали енергия и с гладките си страни извиквали желанието да ги погалиш. А когато си намира камъче, с което да придава блясък на произведенията от глина, реставраторката на керамика разбира, че пред нея се открива нов път.
Цветана Видева се посвещава на пластичния материал и започва да създава оригинални предмети. Само чрез докосването на глината тя извайва керамични пластики, съдове, медальони – по начина на енеолитните праотци, когато все още не е съществувало грънчарското колело.
„Постепенно сама стигнах до тази техника, внесох свои идеи, вкарах цветове, измислих си и инструмент за гравиране – разказва майсторката, която научава основите на самобитното изкуство в техникум по декоративна керамика. – Една година живях в село Терзийско, където е развит грънчарският занаят, и там използвах базата, за да се науча да точа и да обработвам глината. Така започнах – аз съм монументалист по душа и правех много големи съдове, но понеже вече остарях, се занимавам с бижута. Забавлявам се, това винаги е била целта ми.”
Омъжена за големия джаз китарист Огнян Видев, Цветана се движи в бохемските среди на Пловдив и инсталира ателието си в Бакаловата къща в Стария град.
Заради аристократичното излъчване на населения със стари мебели неин дом, съпругът й я нарича „Графинята” – прозвище, което я следва и до днес. За нея големият джазмен Милчо Левиев казвал Прав ставам единствено заради Графинята. А тя пък му отдаде последна почит, присъствайки на изпълнението на последното негово желание – разпръсването на праха му над Небет тепе.
Керамичката твърди, че обича да е различна, затова и експериментира с форми и композиции. „Даже за някои работи ми казват Това е Пикасо, а аз отговарям Това съм аз”, добавя тя. Подобно на енеолитния човек и Цветана Видева вплита върху изящните керамични съдове цветя и птици, човешки лица и голи женски тела, дори наподобява движението на водата.
„Професионализъм е да покажеш възможностите на даден материал – казва още Графинята. – А моят материал е глината и с нея правя скулптурни произведения, с печати, на калъп. Някои от нещата ги опушвам, други ги вадя с клещи от пещта и още топли ги поръсвам с царевично брашно, което се запалва и се получават много хубави ефекти. Слагам също пера от кокошки, те се стопяват и се отпечатват върху повърхността на медальона.”
Може би най-очарователният период в творчеството на Цветана е свързан с любовта. В керамичните й творения се виждат целувката, докосването, обгръщането и най-вече онези две лица на мъж и жена, вплетени в сферична форма, неизменно свързани с китарата – инструмента на нейния любим.
„Любовта е чувството, което изпитвам, докато работя – казва още Цветана Видева. – И колкото и да е смешно, когато нямам вдъхновение, не успявам да свърша нищо. Настроение трябва да имаш, желание да рисуваш, да се забавляваш, да се стремиш към нещо, което искаш да кажеш, и така да го направиш, че да останеш доволен. Аз много искам да си харесвам работите, защото тогава те допадат и на хората.”
Майсторката на керамиката обича да приканва минувачите пред вратите на своето ателие. И сякаш с машина на времето за няколко минути да ги потопява в древен свят, преди отново да поемат по калдаръмения път на Стария град.
Снимки: Владимир Владимиров и Цветана Видева – личен архив
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..