Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цветана Видева – графинята на българската керамика

10
Снимка: личен архив

За нея простото докосване на глината е само началото, отвъд което извайва свой неподражаем свят. И макар да създава керамичните си произведения с трудоемките пособия на хората от каменно-медната епоха, от полираните повърхности на съдовете й ни гледат модерни образи и символи.

Преди години, на разкопки край енеолитния храмов комплекс Долнослав в подножието на Родопите, Цветана Видева попада на керамични съдове отпреди шест хилядолетия. Предметите в ръцете й не били само красиви, но излъчвали енергия и с гладките си страни извиквали желанието да ги погалиш. А когато си намира камъче, с което да придава блясък на произведенията от глина, реставраторката на керамика разбира, че пред нея се открива нов път.


Цветана Видева се посвещава на пластичния материал и започва да създава оригинални предмети. Само чрез докосването на глината тя извайва керамични пластики, съдове, медальони – по начина на енеолитните праотци, когато все още не е съществувало грънчарското колело.

„Постепенно сама стигнах до тази техника, внесох свои идеи, вкарах цветове, измислих си и инструмент за гравиране – разказва майсторката, която научава основите на самобитното изкуство в техникум по декоративна керамика. – Една година живях в село Терзийско, където е развит грънчарският занаят, и там използвах базата, за да се науча да точа и да обработвам глината. Така започнах – аз съм монументалист по душа и правех много големи съдове, но понеже вече остарях, се занимавам с бижута. Забавлявам се, това винаги е била целта ми.”

Омъжена за големия джаз китарист Огнян Видев, Цветана се движи в бохемските среди на Пловдив и инсталира ателието си в Бакаловата къща в Стария град. 

Бакаловата къща
Заради аристократичното излъчване на населения със стари мебели неин дом, съпругът й я нарича „Графинята” – прозвище, което я следва и до днес. За нея големият джазмен Милчо Левиев казвал Прав ставам единствено заради Графинята. А тя пък му отдаде последна почит, присъствайки на изпълнението на последното негово желание – разпръсването на праха му над Небет тепе.

Керамичката твърди, че обича да е различна, затова и експериментира с форми и композиции. „Даже за някои работи ми казват Това е Пикасо, а аз отговарям Това съм аз”, добавя тя. Подобно на енеолитния човек и Цветана Видева вплита върху изящните керамични съдове цветя и птици, човешки лица и голи женски тела, дори наподобява движението на водата. 


„Професионализъм е да покажеш възможностите на даден материал – казва още Графинята. – А моят материал е глината и с нея правя скулптурни произведения, с печати, на калъп. Някои от нещата ги опушвам, други ги вадя с клещи от пещта и още топли ги поръсвам с царевично брашно, което се запалва и се получават много хубави ефекти. Слагам също пера от кокошки, те се стопяват и се отпечатват върху повърхността на медальона.”


Може би най-очарователният период в творчеството на Цветана е свързан с любовта. В керамичните й творения се виждат целувката, докосването, обгръщането и най-вече онези две лица на мъж и жена, вплетени в сферична форма, неизменно свързани с китарата – инструмента на нейния любим.


„Любовта е чувството, което изпитвам, докато работя – казва още Цветана Видева. – И колкото и да е смешно, когато нямам вдъхновение, не успявам да свърша нищо. Настроение трябва да имаш, желание да рисуваш, да се забавляваш, да се стремиш към нещо, което искаш да кажеш, и така да го направиш, че да останеш доволен. Аз много искам да си харесвам работите, защото тогава те допадат и на хората.”


Майсторката на керамиката обича да приканва минувачите пред вратите на своето ателие. И сякаш с машина на времето за няколко минути да ги потопява в древен свят, преди отново да поемат по калдаръмения път на Стария град.

Снимки: Владимир Владимиров и Цветана Видева – личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Българка ще бъде водещ на Националните театрални награди "Фауст" в Германия

"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..

публикувано на 31.10.24 в 13:25

Как шеф Шаранков избра Родопите пред Лондон и създаде различна концепция за храната и родолюбието

От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..

публикувано на 29.10.24 в 09:50
Ромен Гари (1914-1980)

Писател, дипломат и хуманист – Ромен Гари и отзвукът от пребиваването му в следвоенна България

Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..

публикувано на 21.10.24 в 06:35