Народното събрание прие вчера окончателно бюджета на страната за 2021г. Всъщност одобрените от депутатите бюджети са три – на Държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и на държавата. Вотът се проведе само ден преди влизането в сила на триседмични  по-сериозни противоепидемични мерки и удължаване на извънредната епидемична обстановка в страната до 31 януари 2021г.

Още след приемането на консолидираните финансови сметки на страната за следващата година от правителството в края на октомври, параметрите им предизвикаха много противоречиви коментари. По същество критиките се свеждат до обвиненията, че този бюджет не е реалистичен, че предвижда прекалено много публични разходи, като не е много ясно дали ще бъдат събрани очакваните приходи. Главната опозиционна сила - Българската социалистическа партия, даже го определи като „неадекватен“.

В Бюджет 2021 са записани приходи от 47.6 млрд. лева /24.3 млрд.евро/, като разходите обаче ги надвишават с почти 5 млрд. лева /2.56 млрд. евро/, достигайки 52.5 млрд. лв. /26.8 млрд. евро/. Поради тази причина е записано, че ще има бюджетен дефицит от почти 5 млрд. лв. /2.56 млрд.евро/, което представлява 3.9% от очаквания Брутен вътрешен продукт /БВП/. За да си покрие харчовете, държавата ще може да поеме нов държавен дълг в размер на до 4.5 млрд.лв. /2.3 млрд. евро/. България обаче ще остане една от най-слабо задлъжнелите в ЕС и далеч под позволените от ЕС 60% от БВП.

Новият национален бюджет се определя от някои наблюдатели и най-вече от неговите автори като социален и антикризисен, насочен към по-голямо подпомагане както на фирмите, така и на гражданите, пострадали от ковид кризата. В много сектори ще има увеличения на доходите с надеждата да се стимулира търсенето, а оттам и цялата икономика – в публичната администрация, здравеопазването, силите за сигурност, образованието и т.н. Ще бъдат увеличени и детските добавки за семействата с ниски доходи, предвиждат се и данъчни облекчения за всички семейства с деца, както и повишение на пенсиите на възрастните хора с 5%. Минималната работна заплата се вдига от 610 на 650 лева /332 евро/, увеличава се и минималната пенсия до 300 лева /153 евро/. На фона на доходите в развитите европейски страни, това са меко казано скромни пари, но за малка България и за българите, това са все добри новини. Още повече, че догодина предстоят парламентарни избори и политическите сили, на първо място управляващите в момента, имат намерението да спечелят пак.

„В бюджета за 2021 него има предвидени достатъчно буфери и следващото правителство ще може да го изпълни, независимо в каква политическа конфигурация бъде съставено“, заяви от пленарната трибуна финансовият министър Кирил Ананиев.

Вносителите на бюджета са взели предвид обхваналата почти целия свят ковид икономическа криза и са направили изчисленията си при очакван ръст на БВП от 2.5% и прогнозиран глобален растеж от над 4%. В навечерието на поредните антиковид мерки и неизбежните икономически последици, очакваният ръст не изглежда много сигурен. Защото няма начин въведеният от петък вечерта частичен локдаун и затварянето или ограничаването на много бизнеси да не окажат допълнително отрицателно влияние върху икономиката, което едва ли ще бъде бързо преодоляно през следващата година на фона на очаквания спад през тази година от поне 7%. „Ще се окаже, че относително скоро след изборите следващата година ще трябва да се актуализира бюджетът и да се режат разходи", прогнозира икономистът от Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев, цитиран от сайта „Дневник“.

Още повече, че Световната здравна организация и други авторитетни експерти не изключват през зимата и трета вълна на пандемията, която отново ще наложи нови ограничителни мерки, които няма как да подминат и да не объркат икономическите планове на засегнатите страни, вкл. и тези на България.