Повече от 40 години Румяна Пенчева колекционира стари автентични битови предмети, създадени от талантливите български ръце. Днес тя вероятно е притежател на най-голяма частна колекция от битови предмети у нас. Връщайки се назад в годините си дава сметка, че любовта към красивото я съпътства през целия ѝ живот.
„Не помня, кога точно съм започнала да събирам тези вещи, вероятно съм била още ученичка, 16-17-годишна. Едно от първите неща, които взех, беше бъклицата на баба и дядо с лика на Христо Ботев. И макар след нея да имам много по-красиви и много по-големи, тя ми е любима, защото е носталгия и спомен от детството” – споделя Румяна Пенчева.
Първите си предмети Румяна получава от близки, след това започва да купува. Спомня си времената, когато стари вещи са се продавали на сергии до пътя и по пазарите. Научава местата, където има интересни и антикварни предмети, ходи по селата, запознава се със стари хора и техния живот. И, разбира се, с историите на предметите.
„Най-мили са ми нещата, които съм купувала директно от хората, наследили предметите или облеклата, от тях успявам понякога да набирам и някаква информация – казва Румяна Пенчева. – Много от носиите, които имам, знам кога са носени – от прабабата или бабата на наследниците. За една от носиите ми е известно, че е била на жена, родена през 1864 г. Тази носия не е най-красивата, но ми носи много радост, защото все пак е правена в края на 19 век.”
Неподправената красота на българската носия се разкрива пред Румяна Пенчева когато започва да купува автентични облекла в Интернет. Захваща се да чете, търси, учи, запознава се с хора, които обогатяват знанията ѝ за необятната сфера на облеклото на българската жена.
„Носиите предизвикват в мен гордост, че съм българка – споделя Румяна. – Освен тях през годините посъбрах доста неща от керамика, дърво и метал – съдове за оцет и ракия, стомни, делви, гърнета, чинии, тави, менци, чекръци, хурки, сандъци. Имам уникални кърпи – месали, престилки, черги, както и капански възглавници, които много харесвам – изброява само една малка част от великолепната си сбирка Румяна Пенчева. - Повечето от предметите са от началото до 40-те и 50-те години на 20 век, но имам няколко и от края на 19 век, например, съд за ракия, на който е изписана годината – 1884.”
Внушителната колекция, събирана от Румяна Пенчева с голяма любов и с подкрепата на съпруга ѝ, буди искрено възхищение и наслада. Какви са плановете за нея? Мислила ли е да я покаже и на широката публика, за да могат повече хора да се насладят на това невероятно богатство?
„Първото нещо, което искам да направя, е да систематизирам всичко, което имам, да направя каталог с изделията, които притежавам, а може би и албум на хартия – отговаря Румяна Пенчева. – Реших, че трябва да ги покажа на приятели, че не трябва да ги пазя само за себе си. Искам да направя и изложба, където всеки, който се интересува от тези неща, да види какво богатство и какво наследство са ни оставили нашите прародители. Защото ако ние не го познаваме, няма как да го обичаме. Това ми е желанието и дано имам щастието да го осъществя.”
Снимки: личен архив
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..