Най-бедните 20% от населението в България са изправени пред по-голяма опасност спрямо най-богатите 20% по отношение на Covid-19,  категорични са Анализаторите от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. В тази опасност се включват основно, но не само медицинските рискове. По-бедните домакинства не могат да се грижат за здравето си пълноценно, често хората изпадат в придружаващи заболявания, което ги нарежда в по-рискова група. Те остават с по-ниско образование, а оттам и рискът да останат без работа е по-голям. Така се появяват и икономически предпоставки тази част от домакинствата да станат по-бедни отколкото са били преди кризата.

Разходите за здраве при домакинствата са непропорционално високи спрямо доходите им. Те водят до т.нар. "здравни неравенства", които са силно изразени при хората с доходи под линията на бедност, обясни пред БНР икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов, позовавайки се на данни на НСИ.

„Медицинката криза ще постави много предизвикателства пред хората и техните доходи. Това вече ясно се вижда - средно около 30% от доходите на хората през последните години са отивали за някакви разходи за здраве - лекарства, хоспитализация, прегледи при лекар, лечение. И това важи за хората със средни доходи за периода преди кризата. Ако погледнем българите с минимална заплата и минимална пенсия – проблемът е още по-сериозен - там процентът нараства между 50% и 118%. Това означава, че ако вземаш 300 лева пенсия и се разболееш, то за лекарства, лечение, болница, ти отиват 118% от нея“.

В тази ситуация хората с ниски доходи прибягват до тегленето на бързи или друг вид потребителски кредити, за да посрещнат своите непосредствени нужди по лечението. И това е било валидно за страната ни много преди коронавируса. В момента гражданите се запасяват с лекарства, провеждат се най-различни прегледи, тестове, а всичко това са високи разходи за едно българско домакинство. „Затова тези 30 % за медицински грижи на хората с умерени доходи вероятно догодина ще нараснат на 60-80 % от месечния им доход. А пък тези с ниски доходи ще прибягват до все повече кредити”. Често децата и близките на хората с най-ниски доходи им помагат с пари, за да оцеляват. Това, според Костов, ще е още един въпрос, пред който българското общество ще бъде изправено, а именно - да решава проблемите с неравенствата, породени и от здравната криза.

Данните за издръжката на живота за третото тримесечие на годината на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ показаха, че 2/ 3 от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка. Групата на бедните се запазва на почти същите нива както предходното тримесечие, но в сравнение с декември 2019 г., нарастват с около 200 хиляди души. Според синдикалните експерти това се дължи от една страна на нарастването на размера на линията на бедност и разширяване на обхвата на домакинствата, но от друга - на факта, че пандемията засегна най-тежко именно най-бедното население. Коронавирусът изостря неравенствата тъй като ниско платените и нискоквалифицираните работници първи загубиха работата си по време на пандемията.

„България така или иначе има проблем с неравенствата от години, но в момента заради пандемията нещата ще се влошат. И това ще се види през пролетта когато излязат и данните на Евростат. За мен това е много притеснително и е редно да се помисли за тези хора,на  които голяма част от доходът им отива за разходи за лечение”- посочи икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов.

Снимки: Facebook /КНСБ, Любослав Костов, БТА