Изключително важен елемент в българската традиционна култура е хлябът, и неслучайно съществуват редица ритуали и тайнства, свързани с неговото приготвяне и оформление. За да придобие хлябът статут на празничен или възможност да участва в Светата литургия, народът ни е използвал специални печати, наречени просфорни. Изработени от дърво, с ликове на светци за съответните църковни празници, или с други орнаменти за хлябове, приготвяни вкъщи, печатите носят дълбока символика.
В миналото домашните печати са били предавани по наследство, затова в музейните сбирки се срещат великолепни образци дарени от родолюбиви българи. По друг начин стоят нещата с каноничните просфори, използвани в храмовете и манастирите, където няма запазени богати колекции.
Защо това е така и какви са характерните елементи на просфорните печати, ще научите от материала Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска
Любителите на сладките изкушения свързват град Русе с шоколадово-ореховото вълшебство, наречено торта "Гараш". На 13 септември в крайдунавския град ще се състои специалният празник, посветен на десерта, а вече е ясно и как ще изглежда логото на това..
Три дни в средата на юли се радват на специално внимание в българския календар. Това е най-топлото време в годината и народът ни красноречиво нарича 15, 16 и 17 юли Горещници. По този начин предците ни почитали необузданата сила на огъня, който идва..
Навършиха се 105 години от рождението на акад. Валери Петров – поет, писател, сценарист, драматург и преводач. Роден на 22 април 1920 г. в София с рождено име Валери Нисим Меворах, той завършва медицина в Софийския университет. Известно време..