Изключително важен елемент в българската традиционна култура е хлябът, и неслучайно съществуват редица ритуали и тайнства, свързани с неговото приготвяне и оформление. За да придобие хлябът статут на празничен или възможност да участва в Светата литургия, народът ни е използвал специални печати, наречени просфорни. Изработени от дърво, с ликове на светци за съответните църковни празници, или с други орнаменти за хлябове, приготвяни вкъщи, печатите носят дълбока символика.
В миналото домашните печати са били предавани по наследство, затова в музейните сбирки се срещат великолепни образци дарени от родолюбиви българи. По друг начин стоят нещата с каноничните просфори, използвани в храмовете и манастирите, където няма запазени богати колекции.
Защо това е така и какви са характерните елементи на просфорните печати, ще научите от материала Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите от колекцията на Радио България.
Редактор: Десислава Семковска

Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи,..
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..
На 19 октомври почитаме паметта на небесния закрилник на България – св. Йоан Рилски Чудотворец. Основател е на Рилската света обител – най-големият и влиятелен духовен център в България. Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември,..