В неголямото пиринско село Баничан, Югозападна България, и до ден днешен са живи няколко вековни традиции, които пренасят информация за бита, светоусещането, вярванията и човешките взаимоотношения. Една от тях е плетенето на шарени вълнени чорапи, запазени такива, каквито са били навремето.
„Те са писмо от нашите предци, което трябва да прочетем с очите си и да приемем със сърцето си, за да съхраним и увековечим силата на духа, неизтляващата родова памет и самобитността на баничанската жена – отбелязва Румяна Джибова, секретар на читалището в селото.
И до днес хората вярват, че ако подариш чорап на близък човек, ти му подаряваш благослов, топлина, символ на домашното огнище.”
Това, което отличава баничанския чорап, е живописното съчетание на цветове и орнаменти. Моделите са девет, като всеки от тях е със собствено название, а използваните за неповторимите шарки цветове – бяло, червено, зелено, синьо и жълто – имат своето значение за предпазване от лошото. В плетените чорапи на баничани са съхранени едни от най-старите български мотиви и това огромно богатство от цветове и фигури не се среща никъде другаде в България.
„Те са молитва към всички природни сили да помогнат на притежателката на чорапите да бъде здрава, да има благосъстояние и просперитет - допълва Румяна Джибова. - Всеки един от тях може да ви разказва за нашето минало, красивата и прекрасна природа, те сякаш са живи и изпълнени с много емоция.”
Чорапите в Баничан са били знак за социалния статус на притежателката, за сръчност, богатство, семейно положение. Бабата, която е израждала бебето, е трябвало да му подари чорапи, изплетени от нея, орисвайки го да бъде здраво, щастливо и да има поколение. Чорапите били и задължителен елемент на сватбата, а днес всеки може да им се наслади в Музея на чорапа в селото.
Чорапи от Баничан има в повече от 25 държави на 5 континента, а през 2018 г. баничанският чорап стига и до Кралския двор, като дар за сватбата на Хари и Меган. Два месеца по-късно майсторките получават благодарствено писмо от кралица Елизабет Втора.
Селото е известно не само с чорапите си, но и с автентичната си местна носия – пола и синя или бяла сая. Най-яркият ѝ елемент е престилката, а 14-те модела са качени в електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън в Антарктида.
„В тях баничанката е втъкала молитви носителката на престилката да бъда здрава, благополучна и да продължи рода – пояснява Румяна Джибова. – Цветовете, символиката и мотивите могат да се видят само тук, в Баничан. Пъстри и красиви, престилките са носени не само за красота, но и за предпазване. Доста от тях са бродирани с кръстат бод, тъй като кръстчето е вселенски символ за защита, а самите фигури върху престилката – от най-простите геометрични елементи до сложни комбинации – имат предпазващ характер.”
Румяна Джибова и Таня Качарова изработват и везана карта на селото. Отнема им 6 месеца, а размерите на паното са 70 х 100 см. На нея са избродирани всичките шевици от ризата и костюма на баничанката – над 23 символа и 23 шевици-реликви. За 900 хиляди бода са били нужни 5 хиляди метра естествени памучни конци, а интересното е това, че точно толкова е разстоянието от село Баничан до общинския център – гр. Гоце Делчев.
„Когато човек гледа картата, той сякаш се пренася в един по-красив свят – свят на хармония, доброта, разбирателство, възвишеност – споделя Румяна Джибова. – И с тази карта оживява нашето минало, тази карта сякаш може да говори, може да покаже духа на нашите предци. Върху нея сме изобразили най-многото храмове, които имаме на глава от населението, двата минерални извора, двете реки, белия и червения кромид, който съществува тук, и най-многото щъркелови гнезда. Това са другите символи на Баничан, които не могат да се видят на друго място.”
Снимки: Facebook/Читалище Изгрев
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..