Населението на с. Баничан, в Югозападна България, наброява по-малко от 600 души, но жителите му с право се гордеят с историята, културата и вярата си.
В Баничан има най-много храмове на глава от населението.

„На територията на селото са построени 4 църкви и 3 параклиса. Има и други свети места, които някога са били църкви и манастири, но те не са възстановени – уточнява Диана Пелтекова от църковното настоятелство в селото. – От две години се изгражда параклисът „Св. Паисий Хилендарски”, предстои неговото обзавеждане и рисуване на иконите. А най-старият храм е църквата „Св. Архангел Михаил” от 1864 г., който е издигнат след съновидение на жена от Баничан.”

Интересна е връзката на този храм с възстановяването на съществувалия тук преди векове манастир „Успение на Св. Богородица”. Семейството на човека, изградил църквата – Иван Газянов, отглежда сирачето Цвята Серафимова, която е благословена от Бог да намери икона на хълм в Баничан. При разкопките са намерени основите на стар храм, върху които по-късно е възроден манастирът. Тази семейна история е описал в книгата „Баничанската Света Богородица” потомъкът на баба Цвята – Цанко Серафимов.

Това не е единствената книга за селото. При възстановяването на светините са направени любопитни открития, които намират място в изданието „Духовните съкровища на Баничан”.

„В нея са събрани историите за възникването на храмовете и на свещенослужителите, допринесли за духовното израстване на населението, положили своя неимоверен труд за обновяване, развитие и допълнително строителство на тези храмове, създаване на килийно училище и редица други духовни дейности тук” – обяснява Диана Пелтекова.

Вярата винаги е била на особена почит в Баничан. През 2009 г. църковното настоятелство създава училище по вероучение, което посещават деца от 1 до 8 клас.

„В тези времена децата трябва да бъдат насочени към изконните ценности на българина, а именно – нашата вяра – отбелязва Диана Пелтекова. – Изключително важно е за целия ни народ да се върне към нравствените добродетели на нашите предци, да предаде и съхрани за идните поколения храмовете, украсата, иконите, чудотворството. Всеки от нас трябва да положи своя труд за духовното израстване на обществото ни.”

Баничан е прочуто в цял свят не само с удивителните си чорапи и приюта за възрастни магарета, но и като селото на щъркелите. Тук има най-много гнезда на глава от населението в региона. 

На гнездото на Пролетка и Изгрев е монтирана първата в България IP камера, която в реално време показва, какво се случва в щъркеловото гнездо. Камерата се включва на 1 март и работи до 30 август 

„Имаме 12 гнезда, с тенденцията да се увеличават – казва Румяна Джибова, секретар на читалището. – Миналата година всички бяха осиновени от хора от всички краища на света – Англия, Германия, Япония... Все повече започва да се обръща внимание на тези птици, децата наблюдават техния живот, а оттам започват да разбират, че трябва да се грижим за природата, за да ни има и нас.”

Но и това не е всичко. Гордост за баничани е местният воден кромид лук, който в миналото е бил основна разменна стока. В момента тече процедура по сертифицирането му чрез схемата за географски означения за качество на храните.

„Баничанският лук е известен с вкусовите си качества – обяснява Румяна Джибова. – Той е толкова сладък, че може да се яде като ябълка. Освен това е здравословен, а всички знаем, че пазарът е залят с много красива, но некачествена храна. Искаме да защитим този български вкус, защото излизайки на европейския пазар той ще донесе и финансови ползи за местното население.”

Снимки: Читалище „Изгрев“ – село Баничан