Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Самодейното изкуство – любов, потребност и традиция

Женска фолклорна група „Германея“ – Сапарева баня
Снимка: личен архив

Любим за всички ни е 1 март – денят в който си разменяме мартенички. Тези червено-бели амулети за здраве са и още един знак – дошъл е Денят на самодейците в България. Учреден с това име през 1976 г. с решение на тогавашния Министерски съвет, през 1984 г. превърнат в Ден на любителското художествено творчество, празникът се отбелязва и до днес. Казват, че датата, на която почитаме старинния езически обичай Баба Марта, не е избрана случайно. Защото едно от основните призвания на самодейността е да съхранява традициите и да ги предава на следващите поколения, да събужда спомени у възрастните, а на младите да дава знание за културната им история. Независимо от пол и занятие, самодейците посвещават голяма част от свободното си време на обществена дейност. И всичко това – заради непреодолимата жажда да се докоснат до красивото, смисленото, да се издигнат над ежедневното, да бъдат артисти на сцена, да радват и раздават таланта си…

За тази потребност говорят и две от певиците в самодейната женска фолклорна група „Германея“ към читалище „Просветен лъч – 1905 г.“ в Сапарева баня. Името на идва от най-старото название на градчето, останало от времето на траките. Разположен в полите на Рила, гр. Сапарева баня е известен с минералните извори, естествения гейзер – фонтан, природните красоти наоколо. 


Намира се в Шоплука, а народните песни са двугласни, в типичния за региона стил – дисонантен, с „остра“ звучност, която в началото може и да ви отблъсне, но след време ще откриете архаичната ѝ красота.

Песента отдавна е покорила Стойка Костова, ръководител на групата, която представя автентичен фолклор. Певиците имат в репертоара си и авторски песни, написани от тяхна съгражданка и посветени на Сапарева баня.

„Невена Гелева се казва, съчини две песни, които ние с Цветанка Терзийска разучихме и миналото лято взехме първа награда на конкурса „Евро фолк“ в Китен – разказва Стойка. 


„Германея“ е създадена през 2005 г., но аз пея от ученичка. Помня,  излизахме на двора в междучасие, залавяхме се на хоро и пеехме. Завършила съм техникум, тъкачка съм, но съм работила и какво ли не. На репетициите идваме с огромно желание, от сърце пеем, с любов.“

Група „Германея“ има свой клуб в сградата на читалището. „Сега пандемията не дава да се събираме, но ние си пеем у дома и чакаме фестивалите на открито“ – споделя още Стойка. С гордост разказва за наградите и дипломите, които са получили за успешното си представяне в почти всички национални конкурси. Тя самата участва и в кулинарни състезания – например миналата година е взела първо място на конкурс за най-добър зелник в с. Бели Искър. Песните, които можете да чуете в звуковите файлове, Стойка изпълни заедно с Цветанка, която е в групата от четири години. Тя отдавна е самодейка – пяла е в многогласния хор на читалището, където се е запознала с друг вид песенно изкуство. Казва, че нищо не може да се сравни с вълнението, което изпитва когато пее старите мелодии.

„Много ми харесват автентичните песни – казва Цветанка. – Може би заради описанието на живота едно време, заради двугласа, не мога да определя точно. В някои песни съм „влачачка“ (втори глас, който държи един тон). С леля Стойка имаме и други дуети. Много са песните, които ми харесват! Когато пея, сякаш се преобразявам.“

Разбира се, жените от „Германея“ участват във възстановки на местни обичаи и празници, които организира читалището, в концерти и фестивали в района и страната. Правят го по своя начин – с отдаденост, скромно и чистосърдечно. А когато са на сцената, лицата им наистина се преобразяват.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50