В православния календар Неделя месопустна се отбелязва осем седмици преди Великден, винаги в неделя. Денят се нарича и Месни Заговезни, заради традиционната вечеря с месни ястия, след която до края на Великия пост месо не се яде. Думата "заговезни" идва от заговявам, започвам да постя.
По традиция, малко преди вечерята на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Седмицата след Неделя месопустна се нарича Сирница, защото до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, могат да се ядат млечни продукти и яйца.
През тази година Великият пост започва на 15 март, понеделник, след Сирни заговезни - на 14 март.
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 22 януари Православната църква чества паметта на свети апостол Тимотей , на преподобния мъченик Анастасий Перски , както и на свети..
На 23 януари Православната църква чества свети свещеномъченик Климент, епископ Анкирски, свещеномъченик Агатангел и свети Павлин, епископ Нолански ...
Предимно облачно
Разкъсана облачност