„Народ, който не познава историята си, е обречен да я повтори“. Със сигурност на много от нас тези думи звучат като клише, но когато предстои да направим избор на кого да поверим развитието на страната ни през следващите 4 години, завръщането ни до 90-те години на миналия век би било особено полезно. За да успеем да разберем и приемем изборите, които прави българският гласоподавател на всички досегашни избори, трябва да имаме предвид промяната, която немалка част от имащите право на глас, преживяват в късната есен на 1989 година. Отпечатъкът, който оставя тя върху възгледите и надеждите им е незаличим:
„Повечето споделят, че в началото не са имали никаква подготовка, но са искали да има някаква промяна, тъй като 45 години са един немалък период, в който дотогавашният им живот е бил изчерпан – разказва Александър Коларов, автор на блога „Истории от прехода“. – Тези от тях, които са имали големи очаквания, са били разочаровани, онези, които са нямали никакви – също. Продължават да ги разделят обаче вижданията дали е било по-добре преди 1989 г., или сега. В това отношение консенсусът е невъзможен, но аз не се и стремя към такъв. Старая се да представя гледните точки, независимо от политическата им основа и вижданията за това кое е по-добре за държавата, както и какви да бъдем и към кое световно пространство да се причислим.“
Александър Коларов описва себе си като „дете на прехода“. За да открие отговори на въпросите за пътя, по който върви страната ни разговаря с десетки обикновени хора, но също така с лекари, юристи, политици и общественици. И неизменно задава въпроса: „Защо нещата не се случват така, както трябва?“.
Най-честият отговор от политиците е, че управлявалите преди тях правели по същия начин. Отговор, който разубеждава немалко хора в България да бъдат катализатор на промените, които искат да видят, категоричен е Александър Коларов. И все пак, по думите му, „младите хора могат да направят информиран избор, защото не са глупави“. Но политиците също имат своята роля в този процес:
„Трябва да спрат да им говорят какво евентуално ще се случи, а какво конкретно ще сторят за дадения регион. Моето поколение не вярва на обещания. Ние сме консуматорско общество, което иска всичко да се случи веднага, а не след 10-15 или 20 години. Ако искат по някакъв начин да мотивират и ангажират младите хора, трябва да ни посочат конкретни решения за предстоящите 4 години.“
Като огромен плюс Александър отчита, че след протестите от лятото на 2020 г., достатъчно голяма критична маса от хора започна да се интересува какво става в България. Убеден е обаче, че този интерес трябва да продължи до изборите, а и след тях, макар и с други форми на контрол, които не е задължително да включват и протести. За Александър, задаването на въпроса „защо това се случи“, е конструктивен и удачен начин да бъде търсена отговорност от властта за нейните действия или бездействия.
Снимки: transitionstories.eu
Сериозният потенциал за развитието на туризма между България и Турция очертаха в Истанбул служебният министър на туризма Евтим Милошев и Хасан Екер, вицепрезидент на Асоциацията на турските туристически агенции по време на българо-турски туристически..
Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..
Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..
Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви..
"Света София" – църквата, от която идва днешното име на българската столица, обикновено остава в сянката на катедралния храм "Александър Невски" ...
Президентът Румен Радев определи като конструктивна и откровена в приятелска атмосфера срещата си с президента на Република Северна Македония Гордана..