Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Младите хора очакват от политиците конкретни идеи за идните 4 години

Александър Коларов
Снимка: личен архив

„Народ, който не познава историята си, е обречен да я повтори“. Със сигурност на много от нас тези думи звучат като клише, но когато предстои да направим избор на кого да поверим развитието на страната ни през следващите 4 години, завръщането ни до 90-те години на миналия век би било особено полезно. За да успеем да разберем и приемем изборите, които прави българският гласоподавател на всички досегашни избори, трябва да имаме предвид промяната, която немалка част от имащите право на глас, преживяват в късната есен на 1989 година. Отпечатъкът, който оставя тя върху възгледите и надеждите им е незаличим:

„Повечето споделят, че в началото не са имали никаква подготовка, но са искали да има някаква промяна, тъй като 45 години са един немалък период, в който дотогавашният им живот е бил изчерпан – разказва Александър Коларов, автор на блога „Истории от прехода“. – Тези от тях, които са имали големи очаквания, са били разочаровани, онези, които са нямали никакви – също. Продължават да ги разделят обаче вижданията дали е било по-добре преди 1989 г., или сега. В това отношение консенсусът е невъзможен, но аз не се и стремя към такъв. Старая се да представя гледните точки, независимо от политическата им основа и вижданията за това кое е по-добре за държавата, както и какви да бъдем и към кое световно пространство да се причислим.“


Александър Коларов описва себе си като „дете на прехода“. За да открие отговори на въпросите за пътя, по който върви страната ни разговаря с десетки обикновени хора, но също така с лекари, юристи, политици и общественици. И неизменно задава въпроса: „Защо нещата не се случват така, както трябва?“.  

Най-честият отговор от политиците е, че управлявалите преди тях правели по същия начин. Отговор, който разубеждава немалко хора в България да бъдат катализатор на промените, които искат да видят, категоричен е Александър Коларов. И все пак, по думите му, „младите хора могат да направят информиран избор, защото не са глупави“. Но политиците също имат своята роля в този процес:

„Трябва да спрат да им говорят какво евентуално ще се случи, а какво конкретно ще сторят за дадения регион. Моето поколение не вярва на обещания. Ние сме консуматорско общество, което иска всичко да се случи веднага, а не след 10-15 или 20 години. Ако искат по някакъв начин да мотивират и ангажират младите хора, трябва да ни посочат конкретни решения за предстоящите 4 години.“

Като огромен плюс Александър отчита, че след протестите от лятото на 2020 г., достатъчно голяма критична маса от хора започна да се интересува какво става в България. Убеден е обаче, че този интерес трябва да продължи до изборите, а и след тях, макар и с други форми на контрол, които не е задължително да включват и протести. За Александър, задаването на въпроса „защо това се случи“, е конструктивен и удачен начин да бъде търсена отговорност от властта за нейните действия или бездействия.

Снимки: transitionstories.eu


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Социалистите определиха регистрацията на БПСЦ като тежък удар върху православието в България

Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на "БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..

публикувано на 28.12.24 в 15:00

РИМ-София представя видео истории на знакови столични сгради

В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..

публикувано на 28.12.24 в 07:35
Катедрален храм ''Успение на Пресвета Богородица'', част от  Българска православна старостилна църква.

ВКС узакони Българската православна старостилна църква

Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15 г., но намеренията за всяване на разделение..

публикувано на 28.12.24 в 01:30