Пламена Тенева-Ман е българка, която от 20 години живее във Франция. Заминала е веднага след дипломирането си от Техническия университет в София. Образованието в областта на телекомуникациите и е отворило вратите за работа в големи международни компании с представителства по цял свят. 

Сама казва, че е сред първите випуски в София, чието следване в университета се провеждало на чужд език и с участие в европейски образователни програми. Така пътят на младите специалисти към световните компании бил проправен с лекота.

„Никога не съм се чувствала подценена заради това, че идвам от България, не съм усещала да ми липсва нещо в образованието. В Техническия университет то е много солидно и сериозно” – казва Пламена Тенева-Ман.

„Впоследствие всеки предмет, всяка оценка от дипломата ми бяха напълно признати, приеха ме във фирмата само с превод на дипломата, без да държа други изпити. И не само това, в професионалния ми път срещам доста българи, които са колеги от университета и по същия начин са се реализирали много добре в чужбина. Всички споменаваме само с добро обучението ни в България. А големите компании дават възможност да се реализираш на всякакво ниво, като избор на кариера, ако искаш да пътуваш, дават тази възможност или да избереш своя тип работа. Фирмата даже има интерес служителите да си сменят редовно работната позиция. Целта е да си поливалентен, да натрупваш знания и опит в различна сфера.“

Пламена съзира зрънцето на успеха още в младежките си години, когато е развила качества за бърза адаптация.

„Българите сме калени, това е страна, в която не всичко е лесно – финансово, икономически и политически. Не е лесно да се справиш със структурата на държавно и административно ниво. Всичко това ме кара да не се плаша от трудности. А в чужбина сякаш хората са по-разглезени, казвам го с неудобство, разбира се. Те са пораснали в едни уредени държави и малко им трябва, за да се дестабилизират. А аз имам твърдост, калена съм и не се плаша от промяна.“

Българката живее със семейството си, двете си деца и съпруг – французин, в малко градче  южно от Париж, на 30 км. от града по магистралата. Сега, заради пандемията, всичко във френската столица е спряло и Пламена казва, че отдавна не е посещавала града.

„Стоим само в това малко китно градче, близо сме до гора, има хубава природа, но си е далече, подобно е на гр. Перник, който е до София. Нито едно кафе или ресторант не работят в момента в Париж, няма културни събития, музеите са затворени, животът е замрял. С това лицето на Франция се промени, по местната телевизия показваха хора, които се разхождат по брега на Сена, а полицаи минават и ги евакуират. Но човек не трябва да се поддава на паника и стрес, защото всичко това действа лошо. Иначе миналата година успяхме да се приберем с децата и съпруга ми до България. Това беше голяма радост, защото Covid ситуацията промени целия ни живот. Преди си идвахме по-често, за Великден, после през ноември и декември, а и през лятото. Децата ми владеят български език, посещаваха неделните училища в Париж, както и много други българчета тук. Съпругът ми много държи те да говорят български. Българските учители са добри, развиват и виртуалното обучение. Това изисква и много работа, и инвестиция от страна на родителите, за да се учи сериозно.

Аз държа децата ни да научат за България чрез историята и литературата, това развива характера и познанието за света. Много книги си купуваме на български, четем стихове на големите ни поети. От България не се връщаме без книги. Изпращат и роднините. Правим максимума, за да се поддържа българското в семейството."

Автор: Гергана Манчева