Четвърт век на сцената отбелязва клавирното (и житейско) дуо Аглика Генова и Любен Димитров (Genova&Dimitrov). Известни по цял свят със своята концертна, преподавателска и звукозаписна дейност, те сякаш имат всичко – престижни награди, сериозни успехи, признание. 

Несъмнено притежават и нестихващ изследователски дух, защото са истински откриватели на музикални съкровища, които те с нескрита радост и вълнение споделят със своята публика. След интегралното издание на произведения от Рахманинов за две пиана и четири ръце, предстои нов албум, посветен на творчеството на Ейми Бийч.

„И двата диска са свързани с нашия юбилей – споделя Любен. –  Като предварителен камбанен звън се появи албумът с произведения на Рахманинов – един изключително известен композитор. От друга страна –  записахме творби на Ейми Бийч (1867-1944), живяла по същото време, но останала почти неизвестна, единствено защото е била жена-композитор. Само един факт, който е достатъчно красноречив за времето и порядките, господствали по онова време – когато се омъжва, Ейми Бийч подписва предбрачен договор, според който може да изнася само два концерта годишно и да публикува свои произведения единствено с разрешението на съпруга си. Да припомня,че в историята на САЩ нейната Галска симфония е първото подобно произведение, създадено от жена и това не е единственият ѝ принос. След смъртта на съпруга си, Ейми Бийч започва да изнася концерти по света, талантът ѝ просто „разцъфва“. С нейното творчество се запознахме през 1997 г., като състезатели (след това победители) в Dranoff International Two Piano Competition. От Лорета Драноф, основател на конкурса, с която имахме щастието неведнъж да разговаряме за американската култура, научихме много. Когато станахме артистични директори на конкурса, включихме произведения на композиторката в репертоарния избор на участниците. И за наша радост много млади изпълнители се обръщат към тази музика."

Сред произведенията в предстоящия албум, са „Вариации върху балкански теми“ (Variations on a Balkan Themes), в които Ейми Бийч е използвала и български фолклорни песни. Как са достигнали до нея тези интонации?

„Общувала е с много различни хора на изкуството, особено когато започва да концертира активно – разказва Аглика. – Предприема пътувания в много страни, посетила е и Балканския регион. За нас беше чудо когато прочетохме, че сред опусите ѝ се съдържа такава творба. Никога не сме предполагали, че ще имаме шанса да я запишем. Произведението е прекрасно. Ейми Бийч остава вярна и на своите ирландски корени – в „Сюита за две пиана“ ще чуете старинни ирландски мелодии. Като богатство на романтични емоции, музиката ѝ донякъде е близка до тази на Рахманинов, но може да се определи и като неокласицизъм. Откриваме много джаз хармонии, нюанси, цветове. Има изключително много изненади, шокиращи ритми, бушуваща необузданост на хармоничния свят и в същото време – изчистеност на линиите. Всичко това впечатли и тонмайсторите, които правиха записите в Кьолнското радио (Westdeutscher Rundfunk Köln)

Записите на две от пиесите са световна премиера. Ето как изпълнителите са получили нотния материал за тях:

„Това също беше интересен момент – прочутата Библиотека на конгреса на САЩ (The Library of Congress) разсекрети архивите си специално за тези записи по молба на Women's Philharmonic Advocacy, базирана в Бостън. Получихме копия на „Вариациите на балкански теми“ (авторска версия за две пиана) и „Три пиеси за четири ръце“ – пояснява Любен, а Аглика допълва, че произведенията ще бъдат издадени под тяхна редакция. Другите две пиеси в новия проект са „Сюита за две пиана“ и „Летни сънища“.

Всеизвестно е, че да си пръв изпълнител е свобода, но и отговорност. „На първо място ние усещаме отговорността, а не свободата. Когато излизат рецензии, не търсим думите за нашето изпълнение, а за музиката, която сме изпълнили. Стараем се ярко „да пледираме“ за композиторите и творбите чрез интерпретацията си.“

Така е и при новите записи, които двамата нямат търпение да изпълнят на живо.

„Това е едно съкровище, останало скрито учудващо дълго – продължава Аглика. – В тези несигурни времена, когато много хора си задават въпроси за смисъла на живота, ние си припомняме за творбите които сме върнали към сценичен живот и това осмисля всички трудности. Става дума не само за музика на Ейми Бийч, а и на Панчо Владигеров, Рахманинов. За мен без класическата музика светът е немислим, няма друго изкуство, което така да пречиства и хармонизира душата.“