Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За идеалите и храбростта на генералите в Следосвобожденска България

Новоиздадена книга разказва за генералите от Третото българско царство

Снимка: НВИМ

За да премахне несправедливото разпокъсване на държавата ни по силата на Берлинския договор от 1878 г., България води четири войни за национално обединение. А по-късно, поставена под съветско командване, се включва в завършващия етап на Втората световна война. На бойното поле оставят костите си много български храбреци, а самоотвержената им борба прославя името на генералите, ръководили сраженията.

Първата книга от поредицата “Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест” разказва за 125 висши военни от Третото българско царство. Някои от тях известни и до днес, а други потънали в забвение - всички те са служили на родината във война и в мир и са споделяли неволите с войската си. За съжаление, мнозина от генералите, поставили основите на българската армия, са съдени с вина и без вина, арестувани и убивани.

“Изваждането на имената им от незаслужена забрава е важно, за да бъде осмислено това, което всеки от тях влага в името на изпълнението на клетвата за вярност към Отечеството и на идеалите, валидни и до днес – казва доц. Соня Пенкова, автор на книгата заедно с проф. Тодор Петров. – Обикновено познаваме онези генерали, свързани със знаменателни събития от военната история, но настрани остават много висши военни, чиито заслуги не са на бойното поле. Те обаче имат принос в изграждането на армията, във формирането на нейната философия и на всички детайли, създаващи целокупния й образ. Оказва се, че дори в нереализираните победи има много издръжливост и върховни усилия, вложени в името на българските национални интереси. И голяма част от тези хора правят именно това.”

Под тяхното командване войската ни извършва неедин подвиг в битките при Сливница и Видин по време на Сръбско-българската война, при Лозенград, Люлебургас, Чаталджа, Одрин в Балканските войни, при Дойран през Първата световна война.

Що се отнася до качествата и професионалната подготовка, с които са се е отличавали висшите военни в Следосвобожденска България, авторката на изданието обобщава:

Соня Пенкова

“Освен българското военно училище, генералите завършват престижни  училища, школи и академии както в Русия, така и в Западна Европа – в Италия, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия – разказва доц. Соня Пенкова. – Голяма част от тях имат също гражданско образование в сферата на правото, на медицината, на техниката. Така че тези хора имат изключително сериозно образование и не влизат в званието “генерали” единствено със завършеното военно училище. Благодарение на професионалната си подготовка те изминават дълъг път по стълбицата на военната йерархия и с действията си отстояват наученото и на бойното поле.”

Освен да извървяват чисто военния си път, генералите от Третото българско царство се изявяват като общественици, някои стават депутати и дори оглавяват Народното събрание, други се превръщат в лидери на партии и развиват политическа дейност. Срещат се и дипломати, директори на предприятия и банки, автори на монографии, студии, учебници, мемоари. Ала с каквото и да се захващат – на бойното поле, в тила или в запаса, неизменно се ръководят от патриотичните подбуди, посети в тях още от крехка възраст.

Онова, което генералите завещават, е отдаденост на каузата България, без значение с какви средства ще бъде защитавана – казва още доц. Соня Пенкова. – Верността, в която се кълнат, стъпвайки в редовете на армията, те изповядват до последния си час – независимо от изключително сериозните катаклизми, през които преминава битието им. Голяма част от тези достойни хора, дали много на България, завършат земния си път осъдени от Народния съд и разстреляни, а други – убити без съд и присъда.”

Поредицата от книги ще обхване имената на над 500 генерали, част от военната история на България от Освобождението до провъзгласяването й за народна република. Доц. Соня Пенкова се надява някой историк да изследва генералитета също през социализма и нашето съвремие. “Ще бъде любопитно до какво ще стигнат тези паралели”, добавя тя.

Снимки: Кирчо Стоичков и БГНЕС




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Точно преди 50 години България откри единствената си АЕЦ

На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..

публикувано на 04.09.24 в 07:45

Възпоменаваме страданията на Св. Йоан Предтеча със строг пост

На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичане честната глава на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. За Христовата Църква св. Йоан Предтеча е най-велик сред пророците и затова отбелязва неговата памет шест пъти в годината. На 23..

публикувано на 29.08.24 в 08:55

Неврокопският митрополит Серафим оглави празничната литургия в гр. Делчево, РС Македония

Тази сутрин, в храма "Успение на Пресвета Богородица" в град Делчево, в РС Македония, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим води светата литургия, в съслужение с предстоятеля на Делчевско - Каменичката епархия епископ Марко..

публикувано на 28.08.24 в 14:20