„Емил Караманов е диригент, съчетаващ страстния темперамент с искрената задушевна лирика и с тънко чувство за художествена мярка…Под неговата палка музиката се лее плавно и слушателят непринудено и леко възприема развитието на чувствата и настроенията в нея… Като истински артист-творец…той води с веща ръка не само оркестъра, но и публиката по страниците на музикалното произведение. С топлото си и вълнуващо изпълнение Караманов завладя сърцата на зрителите.“

Този кратък цитат е от възторжена рецензия, написана след спектакъл на „Лебедово езеро“ от Чайковски в Софийската опера през 1956 г. По онова време Емил Караманов е 36-годишен, но вече има сериозни професионални успехи. Осем години по-рано е главен диригент на току-що сформирания Общински симфоничен оркестър в Русе. Под негово ръководство оркестърът разширява състава си, трупа репертоар и само година по-късно е обявен за държавен. През 1952 г. Караманов е назначен за диригент на Държавния радиооркестър (днес СО на БНР). След това дирижира в Софийската опера, гостува на различни оркестри у нас и в чужбина, а от 1964 г. до края на трудовия си стаж е свързан с нашата медия.

На 14 юни, в Първо студио на БНР, предстои вечер, посветена на 100-годишнината на Емил Караманов, която трябваше да бъде отбелязана през 2020 г. Събитието е в рамките на Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

„Избрахме Първо студио, тъй като тук моят баща работи дълги години, а след като прекрати активната си диригентска дейност, 15 години беше главен и зам. главен редактор на тогавашната дирекция „Музика и музикални предавания“ в БНР и отново активно работи със Симфоничния оркестър и съществуващия тогава оркестър „Симфониета“ (или „малкото радио“, както го наричаха музикантите) – разказва Анжелина Караманова. – Първо студио е свързано и с детските ми спомени – идвах тук след училище и слушах репетициите. За мен беше Светая Светих. Пред очите ми е тази картина – големият оркестър и той, изправен пред него. Приносът му към звукозаписния фонд на Радиото е голям. Между 1954 и 1978 г., макар и с прекъсвания, не спира да записва, има и няколко директни излъчвания на концерти точно от същото това студио.

Баща ми е завършил НМА в София през 1944 г., за кратко е хоров диригент, свирил е в Царския оркестър и в оркестъра на Софийската опера. В Русе отива по покана на общината. Константин Илиев вече е дирижирал първия концерт, но скоро след това се връща в София. След период на трудности той успява да укрепи оркестъра. В зала „България“, където се провежда Преглед на симфоничните оркестри у нас (а по онова време всеки по-голям град има свой оркестър), публиката бурно аплодира музикантите, излизат блестящи отзиви. По-късно е аспирант в Москва, учи при известния тогава диригент Николай Аносов. Там има възможност да бъде част от активния музикален живот, трупа много опит. След аспирантския си концерт, получава покани да дирижира Московската и Ленинградската филхармонии, на последната гостува отново две години по-късно.“

Забележителна е работата на Емил Караманов и като диригент в Софийската опера, където участва в новата постановка на „Змей и Яна“ – първия български балет, написан от Христо Манолов. По онова време синът на композитора преработва партитурата на произведението, пише още две картини по молба на хореографа Анастас Петров. С този спектакъл трупата гастролира в Истанбул с огромен успех. Дирижирал е много оперни и балетни спектакли, в които са участвали редица световноизвестни гост-солисти. Като гост-диригент Караманов е канен в Германия, Румъния. Преподава оркестрово дирижиране в НМА и камерна музика в Националното музикално училище.

На срещата-концерт тази вечер спомени за Емил Караманов ще разкажат известни музиканти, ще прозвучат дирижирани от него записи от фонда на БНР, ще бъдат показани архивни материали, снимки, афиши. Ще чуем и изпълнения на негови ученици – клавирно трио проф. Ростислав Йовчев (пиано), Пламен Маслев (цигулка) и Анжелина Караманова (виолончело).