Шест са избирателните секции, отворени в днешния изборен ден в Молдова. Гражданите, които не са заявили в срок до 15 юни изричното си желание в коя секция ще гласуват, могат да упражнят избирателното си право, но след попълване на декларация на място в някоя от изброените секции в Кишинев, Тараклия, Твърдица, Комрат, Чадър-Лунга и Вулканещ.
„Не за пръв път гласувам в посолството в Кишинев и винаги е имало ред“, каза Нина Топалова, представител на исторически формираната българска диаспора в Молдова.
„Интересуваме се за нашата прародина, защото тя ни е признала, дала ни е българско гражданство. Затова проявяваме ответен жест – да покажем, че не само сме придобили паспорти, а и имаме българско самосъзнание, обичаме си прародината и не я забравяме – посочи тя в интервю за Радио България. – Интересуваме се от политиката, но със сигурност ни е по-трудно да оценим ситуацията в България, защото не живеем там – когато идваш на гости е едно, а като живееш - съвсем различно. Не мога да кажа, че имаше голяма агитационна работа в Молдова преди изборите, но все пак хората споделяха впечатления. Не мога да кажа и че всички, които имат право на глас участват в изборите, но много го правят от чувството на дълг и уважение към прародината. Двеста години сме били откъснати, сега сме признати граждани на България, и малко поне да допринесем за нея, макар и далеч.“
Нина споделя, че напоследък е улеснена процедурата по получаване на българско гражданство, има консулство в Тараклия и за първи път толкова много места за подаване на документи. Но въпреки това етническите българи с право на глас в Молдова са може би под 10 % от цяла общност.
„България прави каквото може. Днес споделих с посланика за един наш проект и отбелязах, че не всяка държава може да се похвали с това как в Молдова българите имаме възможност да учим майчиния български език- от детската градина до университет, държавата е осигурила да учим езика и културата. Това се отнася и за други народности, живеещи в Молдова, разбира се, но е важно, че ние можем да не се страхуваме да си кажем българското име или да говорим на български.“
Как трябва да се променят връзките на българите в Молдова с прародината, след днешните избори?
„Първо искаме да чуем една ясна политика за българите зад граница, особено за подобни исторически диаспори, като нашата – каза Нина Топалова. – Предците ни са избягали от родината, не за да търсят по-добър живот и пари, а да спасят своя си живот. Но досега не сме чули българско правителство да каже ясно, какво може да се направи, ако искаме да се завърнем в България. Зная, че в България, както и при нас, опустяват селищата, но ако има някаква такава политика, мисля, че много българи от молдовска и украинска Бесарабия биха се завърнали. И те по малко го правят – децата отиват да учат в университет, родителите ги следват, но няма ясна политика. Много ще се радваме ако новите парламент и правителство се обърнат към българите зад граница.“
Снимки: Нина Топалова, Кишинев
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...