Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската наука има значима придобивка – корабът „Св. св. Кирил и Методий”

Снимка: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute

Идеята България да има научно-изследователски кораб, който да плава в Световния океан и преди всичко до Антарктида е много стара, от преди 30 – 40 години. С усилията на българските изследователи на Антарктида, Българският антарктически институт и най-вече на Висшето военноморско училище във Варна, в лицето на неговия ректор – адмирал Боян Медникаров, е открит подходящ кораб, който вече е закупен със средства от държавата. Това е шведски плавателен съд, който от 5 години стои забравен и неизползваем в пристанището на Варна.

Съдбата на произведения преди 38 години кораб за проучвания в Северно море е много любопитна, но на първо място за българските учени е важно, че той е пригоден за изследователска дейност, за да може през пролетта на следващата година да поеме първото си плаване към полярната ни база на Антарктида. А това е ценен кораб, дълъг 67 м, с двуместни каюти. Той може да поеме 40 души научен персонал, екипаж от 20 души и е в състояние да плава в Световния океан. Закупуването на плавателния съд станало факт след поредица от срещи с корабособственика, с когото се споразумяват за 600 хил евро.

Проф. Христо Пимпирев
Това „де факто е цената на един скъп апартамент у нас” – пресмята проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните ни антарктически експедиции:

„Този кораб е дошъл в България за нуждите на проекта „Южен поток” и е пригоден за научни изследвания, които да проучат къде и как да бъдат прокарани тръбите на бъдещия газопровод. Но както знаем, проектът беше прекъснат и този кораб е останал 5 години във Варненското пристанище. А на нас ще ни е много необходим, поне на първо време, докато България се сдобие с нов научно-изследователски съд. Все пак е по-добре да имаме нещо, вместо нищо. Построен през 1984 г., в норвежка корабостроителница със шведска стомана, той е с изключително здрав корпус, пригоден да плава в Северно море, във води с айсберги. Пригоден е да плава далече и на юг, където е и Българската полярна база. Това е голяма стъпка напред за България, защото ще ни позволи да се появим на картата на морските държави, където в момента не присъстваме, след като не правим никакви изследвания в океана”.

Българската полярна база на остров Ливингстън
Много внимателно е избрано и името на кораба, който ще кръстосва света под български флаг. „В света до сега няма друг кораб, наречен на нашите Свети братя Кирил и Методий, дали писмеността на всички славянски народи и преди всичко на нас, българите”, отбелязва проф. Христо Пимпирев и припомня интересен факт от миналото:

„През 1911 г. във Варна е била създадена фондация, която да събира средства за направата на такъв кораб, под името „Св. св. Кирил и Методий”. Затова ние, освен всичко друго, осъществихме и мечтата на нашите предци, останала от преди повече от 100 години. Сега България действително ще има такъв кораб”.

Снимки: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

с. Кладница, Перник

Над страната ще премине студен фронт с валежи от дъжд и сняг

В събота, през страната ще премине студен атмосферен фронт. През нощта в Западна и Централна България ще има валежи от дъжд, в планините и по високите полета – от сняг и ще се образува снежна покривка. Минималните температури в България ще са между 1 и..

публикувано на 20.12.24 в 19:00

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00