Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българската наука има значима придобивка – корабът „Св. св. Кирил и Методий”

Снимка: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute

Идеята България да има научно-изследователски кораб, който да плава в Световния океан и преди всичко до Антарктида е много стара, от преди 30 – 40 години. С усилията на българските изследователи на Антарктида, Българският антарктически институт и най-вече на Висшето военноморско училище във Варна, в лицето на неговия ректор – адмирал Боян Медникаров, е открит подходящ кораб, който вече е закупен със средства от държавата. Това е шведски плавателен съд, който от 5 години стои забравен и неизползваем в пристанището на Варна.

Съдбата на произведения преди 38 години кораб за проучвания в Северно море е много любопитна, но на първо място за българските учени е важно, че той е пригоден за изследователска дейност, за да може през пролетта на следващата година да поеме първото си плаване към полярната ни база на Антарктида. А това е ценен кораб, дълъг 67 м, с двуместни каюти. Той може да поеме 40 души научен персонал, екипаж от 20 души и е в състояние да плава в Световния океан. Закупуването на плавателния съд станало факт след поредица от срещи с корабособственика, с когото се споразумяват за 600 хил евро.

Проф. Христо Пимпирев
Това „де факто е цената на един скъп апартамент у нас” – пресмята проф. Христо Пимпирев – директор на Българския антарктически институт и ръководител на националните ни антарктически експедиции:

„Този кораб е дошъл в България за нуждите на проекта „Южен поток” и е пригоден за научни изследвания, които да проучат къде и как да бъдат прокарани тръбите на бъдещия газопровод. Но както знаем, проектът беше прекъснат и този кораб е останал 5 години във Варненското пристанище. А на нас ще ни е много необходим, поне на първо време, докато България се сдобие с нов научно-изследователски съд. Все пак е по-добре да имаме нещо, вместо нищо. Построен през 1984 г., в норвежка корабостроителница със шведска стомана, той е с изключително здрав корпус, пригоден да плава в Северно море, във води с айсберги. Пригоден е да плава далече и на юг, където е и Българската полярна база. Това е голяма стъпка напред за България, защото ще ни позволи да се появим на картата на морските държави, където в момента не присъстваме, след като не правим никакви изследвания в океана”.

Българската полярна база на остров Ливингстън
Много внимателно е избрано и името на кораба, който ще кръстосва света под български флаг. „В света до сега няма друг кораб, наречен на нашите Свети братя Кирил и Методий, дали писмеността на всички славянски народи и преди всичко на нас, българите”, отбелязва проф. Христо Пимпирев и припомня интересен факт от миналото:

„През 1911 г. във Варна е била създадена фондация, която да събира средства за направата на такъв кораб, под името „Св. св. Кирил и Методий”. Затова ние, освен всичко друго, осъществихме и мечтата на нашите предци, останала от преди повече от 100 години. Сега България действително ще има такъв кораб”.

Снимки: Facebook /@BulgarianAntarcticInstitute



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Валежите спират, но температурите остават ниски

В понеделник в източната половина от страната все още ще има валежи от дъжд, но до вечерта ще спират. На запад облачността ще се разкъсва и намалява, следобед на места в Югозападна България – до предимно слънчево време. Ще остане ветровито с умерен,..

публикувано на 29.09.24 в 18:30
Димитър Костов от Смолян (вляво)

Петдесет дрона рисуват сърце в световния ден за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания

С инициативата “Разходи се с кардиолога си” в големи български градове беше отбелязан днешният Световен ден на сърцето. Организаторите от Дружеството на кардиолозите в България акцентираха върху редовната умерена физическа активност, която е..

публикувано на 29.09.24 в 18:15

Тамбурата, гъдулката и кавалът скоро може да изчезнат от сцените

Традиционни народни инструменти, сред които тамбура, гъдулка и кавал, до 10-15 години ще изчезнат от българските сцени, ако не бъде обърнато внимание на изпълнителите на фолклорна музика. Това показва анализ от теренно проучване на Българската..

публикувано на 29.09.24 в 16:35