Димо Каракехайов от Ивайловград е трето поколение таханджия. На въпроса на Радио България, защо Ивайловград е единствената област в страната, където се отглежда сусам, 33-годишният предприемач отговори:
„Защото Ивайловград е една от най-южните точки на България и климатът тук е много топъл. А сусамът, с който ние работим, е топлолюбиво растение и обича топлия средиземноморски климат. Сусамът не вирее в средната и северната част на страната.“
„Навремето е имало няколко таханджийници в Ивайловградска община – допълва Димо Каракехайов. Преди 1989 г. дядо ми е работил 14 години в такава работилница. Тук научава занаята. И когато след 1989 г. се разрешава частната собственост, на дядо ми му хрумва идеята и така с баща ми построяват тази таханджийница по автентична технология и използват същите камъни, които са на повече от 100 години. Някога камъните са въртени с животинска тяга – с мулета и катъри, които са се въртели в кръг и така са задвижвали мелницата, днес вече се използва електричеството.“
За производството на тахана семейството на Димо Каракехайов отглежда 500 дка сусам, а останалото количество изкупува от местни производители:
„Сусамът е храстовидно растение, високо около 80 см-1 м. Сее се в края на май, началото на юни и най-важното условие е да има влага и да е топло, за да е благоприятно за покълването – разказва Димо и допълва. – По-малките площи се засяват на ръка, а по-големите със сеялка. Площите не се третират с торове и пестициди, нашето производство е екологично, част от площите ни са биосертифицирани. Сусамът се прибира през септември-октомври. Прибирането е доста трудоемко. Сортът, който ние отглеждаме е с ярко жълт цвят. Събирането става на бригади, скубе се на ръка, след това правим снопи, които подреждаме изправени и оставяме на слънце, за да изсъхнат. Шушулките пожълтяват, разпукват се и семенцата вече могат да се видят в редица. Всяко снопче се изтърсва, отвява се с едновремешните веялки, за да се изчистят листата и по-едрите боклуци. Сусамът се пълни в чували и пристига тук в таханджийницата.“
Ето и как започва отглеждането на сусама в този район:
„Произвеждаме сусамов тахан от сорта, който се е запазил през десетилетията, защото всеки производител оставя семе за следващата година. Дедите ми са дошли от Мала Азия-Коджабунар, област Бандърма в Турция и са донесли семето със себе си и благодарение на прадядовците ни, то се е запазило повече от 100 години. Яркожълтият сусам се отглежда само при нас, за разлика от вносния, бял на цвят сусам.“
Производството на сусамовия тахан минава през три стъпки. Първата част е измиването със солена и чиста вода. Вторият етап е сушенето в огромна пещ. Според младия производител това е най-важната част от целия производствен процес или както казват „майсторлъка на занаята”. Сушенето отнема около три часа и половина, а самото печене на семето трае броени минути.
Третият етап е смилането в мелницата с помощта на огромните камъни. Сортът, който се отглежда в Ивайловградско е много богат на мазнина и при стриването, без да се добавя никаква мазнина се получава течна консистенция, каша, която потича по улея. Всъщност това е таханът, който се пълни в буркани и вече е готов за консумация.
„Сусамовият тахан е важно да се консумира, защото е много здравословен и полезен продукт – обобщава Димо. Не съдържа никакви примеси и консерванти. Пълнозърнестият тахан, който ние произвеждаме, е много полезен за стомашно-чревния тракт“.
Продуктът се продава у нас и в съседните Гърция и Турция.
Снимки: личен архив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..