На север от Добрич, преди милиони години, се е простирал праисторически океан, а по-късно пълноводна река е издълбала в равнината красив каньон, превърнал се в дом на невероятно разнообразие от растения и животни. Водите на някогашния буен поток са пресъхнали в наши дни, затова районът се нарича Сухата река. Но високо сред зъберите, между небето и земята, зеят мрачните отвори на десетки монашески обители, самотни, недостъпни, недосегаеми от времето, като ехо от един забравен свят.
В периода на ранното християнство долината се превръща във водещ религиозен център в тази част на Европа. Доизваяните от човешка ръка килии и скитове, са приютявали многолюдно общество от отшелници, проповядващи исихазма, между 5-ти до 11 век. Днес, тези обители все още не са добре изследвани от науката. Правят се опити да се изградят пътеки до тях, но природата си взема своето и в повечето случаи те са обрасли и трудно проходими, научаваме от Ивелина Романова от РИМ-Добрич.
Най-достъпна е т.нар. „Шан Кая“ или в превод от турски „Чудната скала“, в района на село Оногур. Представлява 64 метра дълъг, много тесен тунел с разположени от двете му страни монашески килии. Изсечен е високо в скална тераса над язовир Оногур. Някои от килиите имат прозорци с изумителна панорама към язовира.
Близо до село Балик, пък попадаме на най-голямото съсредоточие на скални обители в пределите на Добруджа. Това са около 12 скита и килии, всяка със своята история и легенди. Но най-притегателни са обектите в землището на село Ефрейтор Бакалово:
Отшелниците се хранели предимно с риба, после преминавали на растителна храна, а в последния стадий на земния си живот, те поемали само вода. Така монасите си отивали от този свят, научаваме от Ивелина Романова.
„Тези монаси отшелници са избирали по-трудно достъпни места. От килията те понякога се спускали само по едно въже или въжена стълба, по която слизали долу до реката. Накрая, на предела на силите си, те изгаряли единствената си стълба, за да не се изкушат да слязат долу и да продължат земния си живот и се е самомумифицирали. По този начин монасите търсели съвършенство в уединие с Бога.“, добавя в заключение Ивелина Романова.
В наши дни, в района живеят хора от различни етнографски общности и вероизповедания. Затова скалните скитове и ниши носят както български, така и турски наименования. А в първия ден на месец май, християни и мюсюлмани посещават заедно тези свещени реликви от отминали времена, за да се заредят с вяра и духовност.
Вижте видео-репортажа от пътешествието ни до „Шан кая“ – една от най-мистичните скални обители в района на Сухата река, която според легендата, била временно обитавана от самия Св. Йоан Касиан Римлянин (християнски монах и богослов, празнуван както в Западната, така и в Източната църква заради своите мистични писания).
На 5 март Православната ни църква чества паметта на светите мъченици Йоан Българин и Конон. Св. Йоан бил родом от България . По някаква причина той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след време осъзнал прегрешението си и..
На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания били брат и сестра, които загинали мъченически за Христовата вяра при император Аврелиан (управлявал от 270 до..
Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в националната ни памет – Баташкото клане. И няма сънародник, който да не изпита силна емоция, когато..
На 18 март Православната църква чества паметта на свети Кирил, патриарх Йерусалимски, на светите мъченици Трофим и Евкарпий и на десетте хиляди..
Книгата "Икони от Националния църковен историко-археологически музей" – огромен труд от над 500 страници, с повече от 700 публикувани фотографии и..
На 19 март честваме светите мъченици Хрисант и Дария, както и мъченик Мариан, дякон. В ІІІ век, при гоненията на християните, един знатен..