Българската софтуерна индустрия е сред малкото, които не са засегнати от световната пандемия. Напротив, именно кризата, породена от глобалното разпространение на коронавируса, дава тласък на един от малкото ни конкурентноспособни в световен мащаб сектори.
По данни на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) през 2020 г. секторът е отбелязал ръст на приходите от 10%, при 5,5% спад на БВП на страната. Близо 38 хиляди кадри у нас са били заети в софтуерния бранш, през този период, като очакванията са до края на 2021 г. броят им да стигне 41 667 души.
На българския пазар работят офисите на повече от 60 глобални софтуерни бранда, а предприемачи от над 20 националности продължават да откриват нови и нови компании и представителства у нас, въпреки кризата, става ясно от проучването на БАСКОМ. „Сега на пазара най-много се търсят специалисти по технологии като Java или JavaScript, а също и PHP (езици за програмиране)“, казва Петя Цветанова, представител на водеща компания за човешки ресурси в IT сектора. Според нея това е най-динамичният бранш у нас през последната година на епидемични рестрикции.
Почти половината от позициите, които се предлагат в момента, са за дистанционна работа. Да не говорим, че средното възнаграждение е повече от три пъти по-високо от това в останалите сектори. Какви са заплатите на IT специалистите у нас:
И една любопитна особеност на българския IT пазар. Оказва се, че около 35% от заетите в него са жени. Това нарежда страната ни на челна позиция в ЕС по този показател, надвишаващ над два пъти средните стойности за Съюза. И още – все повече наши сънародници се завръщат от чужбина, за да работят в България като IT специалисти. По данни на БАСКОМ, през последната година, в някои компании те достигат до 10% от общия брой служители.
„Специалистите ни са високо образовани и добре подготвени. Те са по-надеждни, от примерно индийския пазар, където на хората им е малко по-трудно да навлязат в нещата, а и все още битуват предубеждения към тези пазари. Българските кадри са облагодетелствани и от гледна точка на това, че сме в ЕС и не им се налага да получават специално разрешение за работа в Европа. Така че ние имаме огромен потенциал, не само заради географското ни положение, но и като ниво на подготовка и образователен ценз“ – категорична е Петя Цветанова.
Факт е, че водещи международни компании в сектора, които откриха своите регионални офиси в България, наемат предимно български кадри в мениджърските си екипи. Това са хора, които са учили у нас, т.е. плод са на българската образователна система¡ „Те са завършили наши университети, като СУ „Климент Охридски“ или Техническия университет. Тези висши учебни заведения произвеждат чудесни кадри в сектора, които намират добра реализация у нас и в чужбина“ – казва в заключение Петя Цветанова.
Снимки: архив
В кратко видео Министерството на здравеопазването представи как ще изглежда Националната многопрофилна детска болница, която трябва да бъде построена до 2028 г., информира БТА. Строителството ще започне през март догодина, съобщи директорът на..
Папа Лъв XIV се появи снощи във Ватиканските градини с омофора, дар от премиера Росен Желязков при неотдавнашната му визита във Ватикана по случай 24 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на..
Почти всяко трето дете у нас живее с материални лишения, според данните на Националния статистически институт за м.г., информира репортерът на БНР Виктория Тодорова. Най-много засегнати от явлението са ромските деца – над 2/3 от тях, докато при..
Враца и областта в последните години се утвърдиха като икономически център на Северозападния регион на България. Според най-актуалните данни на..
В "България днес" на 30 май слушайте:..
Хиляди се събраха в центъра на София, за да се обявят в защита на българския лев. Подобни протести се провеждат и в други градове на страната...