Българската софтуерна индустрия е сред малкото, които не са засегнати от световната пандемия. Напротив, именно кризата, породена от глобалното разпространение на коронавируса, дава тласък на един от малкото ни конкурентноспособни в световен мащаб сектори.
По данни на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) през 2020 г. секторът е отбелязал ръст на приходите от 10%, при 5,5% спад на БВП на страната. Близо 38 хиляди кадри у нас са били заети в софтуерния бранш, през този период, като очакванията са до края на 2021 г. броят им да стигне 41 667 души.
На българския пазар работят офисите на повече от 60 глобални софтуерни бранда, а предприемачи от над 20 националности продължават да откриват нови и нови компании и представителства у нас, въпреки кризата, става ясно от проучването на БАСКОМ. „Сега на пазара най-много се търсят специалисти по технологии като Java или JavaScript, а също и PHP (езици за програмиране)“, казва Петя Цветанова, представител на водеща компания за човешки ресурси в IT сектора. Според нея това е най-динамичният бранш у нас през последната година на епидемични рестрикции.
Почти половината от позициите, които се предлагат в момента, са за дистанционна работа. Да не говорим, че средното възнаграждение е повече от три пъти по-високо от това в останалите сектори. Какви са заплатите на IT специалистите у нас:
И една любопитна особеност на българския IT пазар. Оказва се, че около 35% от заетите в него са жени. Това нарежда страната ни на челна позиция в ЕС по този показател, надвишаващ над два пъти средните стойности за Съюза. И още – все повече наши сънародници се завръщат от чужбина, за да работят в България като IT специалисти. По данни на БАСКОМ, през последната година, в някои компании те достигат до 10% от общия брой служители.
„Специалистите ни са високо образовани и добре подготвени. Те са по-надеждни, от примерно индийския пазар, където на хората им е малко по-трудно да навлязат в нещата, а и все още битуват предубеждения към тези пазари. Българските кадри са облагодетелствани и от гледна точка на това, че сме в ЕС и не им се налага да получават специално разрешение за работа в Европа. Така че ние имаме огромен потенциал, не само заради географското ни положение, но и като ниво на подготовка и образователен ценз“ – категорична е Петя Цветанова.
Факт е, че водещи международни компании в сектора, които откриха своите регионални офиси в България, наемат предимно български кадри в мениджърските си екипи. Това са хора, които са учили у нас, т.е. плод са на българската образователна система¡ „Те са завършили наши университети, като СУ „Климент Охридски“ или Техническия университет. Тези висши учебни заведения произвеждат чудесни кадри в сектора, които намират добра реализация у нас и в чужбина“ – казва в заключение Петя Цветанова.
Снимки: архив
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с българските кулинарни традиции. “Посещението започна с готварски уъркшоп, в който се..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..