Над 50 рисунки-графити отпреди 700 години излязоха наяве при проучване на замъка на средновековния град Русокастро. Те са изобразени върху стените на водохранилището, като някои от тях достигат до 30 см. дължина и височина от 25 см.
Крепостта Русокастро е била издигната върху древно тракийско светилище на територията на Странджа в Югоизточна България. Известна е с това, че през 1332 г. става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник III. Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Обектът от години се изследва, а разкритите преди дни изображения хвърлят нова светлина върху превратното му минало.
Милен Николов – ръководител на разкопките и директор на РИМ-Бургас, не крие своето вълнение, когато разказва за великолепните рисунки, на които екипът му попада, докато изследва щерната (място за събиране на дъждовна вода) на замъка:
„Основно това са животни – кошути, елени, турове, коне, магарета… Има много птици! Има, разбира се, и конници, кръстове. И един надпис имаме. Кораби, страхотни кораби имаме! Те са три, единият от които прекрасен!“
И още – по стените на водохранилището оживяват изображения на змии, на октопод, на фантастични морски чудовища и на митични същества! Тепърва ще се проучва дали рисунките пресъздават цял фолклорен разказ, или са отделни изображения. Графитите са били нанасяни с остър метален предмет направо върху мазилката на водохранилището.
„Тези рисунки представят живия живот. Тези хора са рисували неща, които са виждали около себе си. Това е народна култура!“ – казва Милен Николов.
Изображенията от Русокастро са изключително ценни, тъй като отразяват вижданията и духовната култура на по-обикновените хора през средновековието. Това не е елитарна култура, каквато са църквите и монументалните сгради, построени от царя и най-висшата аристокрация - единодушни са археолозите. В случая изображенията са огледало на представите за света на населението по нашите земи.
Щерната, върху която са изобразени, е изградена в края на XIII в. , откогато датират и самите рисунки. Подобни са открити в Несебър, в църквите „Св. София“ и „Св. Богородица „Перивлепта“ в Охрид (Северна Македония), както и в някои пещери и скални манастири в Северозападна България. Но най-много подобни изображения са установени в старите български столици Плиска и Велики Преслав – общо близо 190 рисунки.
В момента местата с рисунките в Русокастро се укрепват и консервират, за да бъдат максимално защитени за предстоящия зимен сезон.
Съставил: Венета Николова / по интервю на Стефка Бакърджиева, БНР-Бургас/
Снимки: РИМ-Бургас, БНР Бургас
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..