Според народните обичаи, на Бъдни вечер огънят в камината не бива да угасва. А бъдникът – дървото, което се слага в огнището, се отсича сутринта преди обредната вечеря. Мъжете подбират здраво дърво, което ражда много плод, а при отсичането внимават да не докосва земята. След това тържествено го отнасят до дома. На двора този, който го носи, пита: „Славите ли Млада Бога“, а домакините отговарят: „Славим! Славим! Добре ни дошъл!“ Следват ритуални песни, които съпровождат освещаването на дървото – мажат го с масло, осветено в църквата, пробиват дупка в дебелия му край и слагат масло, тамян и вино, след това поставят дървен клин и увиват с чисто ленено или конопено платно.
В песните, които се изпълнявали на този ден, неизменно присъства образът на дървото, по чиито клони ще слезе Млада Бога. В някои от тях се разказва и за чудодейното израстване на „Божие дърво високо“, което с върха си подпира синьото небе. Под дървото седи „Божа майка Мария“, която държи в ръце малкия Христос и говори: „Ой ви вазе 12 попове, запалете 12 ламбаде, ударете 12 камбани, да си кръстим Ристоса дете малено“. Тази наистина уникална песен намираме в репертоара на известното трио „Сестри Бисерови“.
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения . Най-голямо значение занаятът добива през Възраждането, когато дърворезбата..