Според народните обичаи, на Бъдни вечер огънят в камината не бива да угасва. А бъдникът – дървото, което се слага в огнището, се отсича сутринта преди обредната вечеря. Мъжете подбират здраво дърво, което ражда много плод, а при отсичането внимават да не докосва земята. След това тържествено го отнасят до дома. На двора този, който го носи, пита: „Славите ли Млада Бога“, а домакините отговарят: „Славим! Славим! Добре ни дошъл!“ Следват ритуални песни, които съпровождат освещаването на дървото – мажат го с масло, осветено в църквата, пробиват дупка в дебелия му край и слагат масло, тамян и вино, след това поставят дървен клин и увиват с чисто ленено или конопено платно.
В песните, които се изпълнявали на този ден, неизменно присъства образът на дървото, по чиито клони ще слезе Млада Бога. В някои от тях се разказва и за чудодейното израстване на „Божие дърво високо“, което с върха си подпира синьото небе. Под дървото седи „Божа майка Мария“, която държи в ръце малкия Христос и говори: „Ой ви вазе 12 попове, запалете 12 ламбаде, ударете 12 камбани, да си кръстим Ристоса дете малено“. Тази наистина уникална песен намираме в репертоара на известното трио „Сестри Бисерови“.
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..