Цените на тока, парното и водата трябваше да поскъпнат от 1 януари според Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) средно с 11 и 12% съответно. Парното в София трябваше дори да е още по-скъпо с увеличение от 30%. Очакваше се в сряда такова решение да вземе независимият енергиен и воден регулатор КЕВР.
В унисон с обещанията на лидера на управляващата партия „Продължаваме промяната“ и премиер на страната Кирил Петков, че поскъпване няма да има, парламентът реши в сряда (15.12) да даде своя законодателен принос за спиране на полета на цените. По предложение на опозиционната и досега управлявала партия ГЕРБ, депутатите набързо приеха с огромно мнозинство от 186 „за“ от общо 240 народни представители мораториум върху цените на електричеството, парното и водата, запазващ ценовото равнище от 1 януари 2021 г., защото увеличението било „разстрел от упор“ на новото правителство три дни след идването му на власт, по думите на депутата от управляващата коалиция Владислав Панев. Създадена беше и парламентарна анкетна комисия, която в срок от един месец да проучи проблемите в енергетиката и да предложи трайни решения.
Въведеният мораториум предизвика вълна от противоречиви отзиви и коментари на политици, граждани и експерти, което доведе в крайна сметка до преразглеждане и коригиране на решението от парламента. В новата си версия от 16 декември, решението предвижда замразяване на цените на нивото от 16 декември за срок до 31 март 2022 г.
В обща позиция електроразпределителните дружества в България и държавният Електроенергиен системен оператор категорично възразиха срещу „опитите държавната социална политика да се провежда през механизми за изкуствено задържане на цените на електроенергията“, добавяйки, че това „заплашва с колапс цялата електроенергийна система“. От своя страна бившият енергиен министър Румен Овчаров определи решението на парламента като „глупост“ и категорично го отхвърли, а Никола Янков – бивш зам.-министър на икономиката и транспорта, коментира темата по БНР така:
„Мораториумът върху цените на тока, парното и водата е разочароващ ход, несъвместим с понятието „пазарна икономика“. В модерна европейска държава нещата не се управляват с мораториуми. Отделен въпрос е дали това е законно. Не може парламентът да фиксира цени в пазарна икономика. Ако става въпрос за необходимост от компенсация на някои слоеве от населението, които парламентът и правителството реши да защити, има бюджетни програми, които да субсидират потреблението точно на тези защитени групи граждани до определени лимити.“
Трудно начало на работата на новия парламент и на новото правителство, коментират наблюдатели по повод създалия се хаос около енергийните цени и непоследователните действия на двете институции. „Фалстарт на парламента“, обобщи и политологът Деян Кюранов. Липса на опит е вероятната причина за това объркване на Народното събрание, довело до ревизия на собственото му вече взето решение предишния ден, смятат други наблюдатели.
„Факт е, че трябва да се намери начин за компенсиране на битовите потребители за високите цени на природния газ и тока. Сега обаче стои обаче друг въпрос – как ще бъдат компенсирани топлофикационните дружества за разликата между покупната цена на природния газ от доставчика „Булгаргаз“ и продажната цена“, каза пред БНР изпълнителният директор на дружеството Николай Павлов.
Мораториумът ще даде отсрочка на българските потребители през трудната зима, като обаче не се знае кога и каква ще бъде цената, която те ще трябва един ден неизбежно да платят за замразените цени до възстановяването им до пазарните нива. Тогава ще трябва да бъдат приети и отлаганите социални мерки за компенсиране на енергийно бедните български граждани. Неслучайно премиерът Кирил Петков заяви, че отсега нататък всяко вдигане на цените трябва да бъде предхождано от пълен анализ на факторите, които го налагат и че не всяко поскъпване трябва да бъде заплатено от потребителите.
Снимки: архив
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
В последния брой на предаването за 2024 г. се опитваме да узнаем как българската традиционна култура пленява чужденци и сплотява българи зад граница..