Сътворението на новия ден – броени часове, след като стенният часовник с дванайсет последни удара е оставил зад гърба ти старата година... И едно въжделение, припламнало с първите слънчеви лъчи.
Когато в първата ранина на отминалата година Росица Рикова вижда от прозореца пламтящото небе над Варна, у нея се заражда мечтата с фотоапарат да посрещне слънцето 365 утрини подред. Така, Момичето с изгревите, както я наричат следовниците ѝ в социалните мрежи, ден след ден запечатва светилото в нова премяна – дали заради безбройните капки, разхвърчали се от скалата при стълкновението ѝ с поредната морска вълна, дали заради пулсиращите огнени багри или заради застиналите езерни води край достолепната снага на някое вековно дърво.
„Много е трудно да извадиш един-единствен от всичките 365 изгреви – казва тя. – Всеки от тях беше добър по свой начин. Много красоти видях, но най-ярките винаги са били свързани с хора, когато не съм била сама, когато сме се събирали и заедно сме се радвали на новото слънце. Така беше и на Джулай морнинг, както и когато правих надбягване с вещици. Незабравими ще останат също изгревите, които посрещнах на покрива на катедралата „Свето Успение Богородично” във Варна и от балона над Белоградчишките скали. Всичките тези емоции нямаше да ги изпитам, ако не бях поела по този път. Затова и съм благодарна.“
Росица Рикова е родена в Тервел, но повече от 20 г. живее в морската ни столица. Отношението ѝ към природата я ангажира с най-големия вятърен парк за енергия от възобновяеми източници, където работи като административен асистент, докато страстта ѝ към пътешествията я привързва към фотографията. И тъй като мечтае „да снима като в National Geographic“, се записва на фотографска школа, за да направи първите си по-професионални стъпки. „Искам да запечатвам всичко, което ме развълнува – всяка гледка, всичко необичайно за новите култури, и след време само с един поглед да се връщам назад“, обяснява тя.
За да заснеме изгревите – „най-грандиозния до момента проект“, ѝ се налага всеки ден да става в 5,00 часа. Така открива постоянството – качество, което смята, че не притежава, тъй като често оставя нещата недовършени. Открива също радостта от писането, придружавайки фотографиите си с преживени истории.
„За мен е много важно споделянето – добавя Росица Рикова. – Покрай коронавируса и цялото това затваряне, на заден план като че ли останаха красотите и всичко хубаво, което се случва. Ала друго е усещането, когато го споделиш и видиш, че някой отсреща също като теб се вълнува. По някакъв начин носиш усмивки – поне за мен осмисляше това, което правя.“
Момичето с изгревите увлича много хора, които също като нея желаят да посрещат слънцето. И се получават свидни спомени – вкусни и ароматни като пържените филийки с домашно сладко от горски плодове, приготвени на плажа от Йордан Кръстев („Прегърни готвача“), или пък удивителни и сърдечни като случайна среща с колоритна възрастна дама – „Стоянка Мутафова в сръбски вариант“.
„Последният изгрев отпразнувах с приятели и с хора, които следват страницата ми – казва още Росица Рикова. – Посрещнахме го на морския бряг във Варна. Имахме си гайдар, който при изгрева засвири. Легнахме на пясъка, с телата си направихме слънце и го заснехме с дрон. Получих и най-хубавите слънчеви обици - всъщност ме провъзгласиха за кралица на изгревите и дори ми сложиха корона.“
Всеки нов изгрев е ново начало и нов шанс да бъдем по-добри, вярва Момичето с изгревите. Следвайки тази философия, Росица Рикова мечтае да приветства слънцето в савана, в пустиня, в джунгла, на Северния полюс. И си пожелава „да има по един изгрев от всяка една държава” – дори ако ще й бъдат нужни няколко живота.
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Димитрина Дончева, БНР- Варна/
Снимки: Росица Рикова, Милен Марков, Гергана Влайкова
Навършват се 116 години от онзи 22 септември 1908 година, когато България заема своето равноправно място сред останалите свободни и независими държави от тогавашна Европа. Макар за разлика от Съединението обявяването на Независимостта да е изцяло..
Тя е професионален разказвач. Разказва истории от цял свят, но най-вече български народни приказки. Също така тя е поет, фотограф и гид – развежда хората сред природата, докато им разказва приказки. Запознайте се с Нана Томова. Р одена е в..
Само след ден започват най-важните състезания за спортисти с увреждания от цял свят – Параолимпийските игри в Париж 2024. За четвърти път в такъв престижен форум се включва Стела Енева в дисциплината хвърляне на диск за състезатели с двигателни..