Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Осем истории за солидарността и живота по време на Covid-19

„Пандемията от първа линия“ – какво не показаха медиите

„Българите не искат да живеят в общество, в което „всеки сам си преценя“, подчертава Станислав Додов

Снимка: @dversiamagazine

Какви са личните и професионални борби на работещите на първа линия в различните социални сфери в ситуация на пандемия? Кои са проблемите, какво е солидарност и има ли тя почва в България? Отговорите на тези въпроси представя екипът на списание „Диверсия" и фондация „Фридрих Еберт" - бюро България в аудиоалбума "Пандемията от първа линия". Той включва осем епизода с осем различни гледни точки за времето, в което живеем и за случващото се в българското здравеопазване, образование, социални грижи, транспорт, наука и култура. Осем истории от първо лице в ситуация на Covid-19.

„С течение на времето, от началото на пандемията през 2020 г., темата за хората на "първа линия" отчасти изчезна от публичното пространство и се сведе до медицинските лица. А всъщност това са ужасно много хора, които работят в значими обществени сектори, за които е необходимо да говорим повече“ – казва един от авторите на проекта - Станислав Додов. Според него проектът показва, че в известна степен медиите у нас се отдават на събитийния характер на ситуацията и често пъти забравят да „показват“ как хората с труден живот преди Covid-19 успяват, и дали успяват, да се справят след това. Става въпрос за всички онези граждани, които живеят в самота, бездомните, многото болни или възрастни българи, които разчитат на мрежата за социална сигурност, която съществува или не около тях.

Станислав Додов

„Виждаме, чеедно от нещата, които пандемията много засили, но то е много по-старо от нея, е изолацията помежду ни и разкъсването на социалната тъкан по начин, по който ние не се търсим и не се питаме как сме. Големият проблем, за който всички наши събеседници в този аудиоалбум говорят по различни начини, е едно чувство на изоставеност, на самота, а от друга страна - на отчуждение и враждебност към тези работници на първа линия. Разбираме, че в публичното пространство липсват разкази за това как протича животът на някаква група хора. Какво значи да се работи на първа линия в този случай. Или да се живее на първа линия. В медиите продължават да говорят за ситуацията единствено политици и експерти и това няма как да предизвика онази солидарност, която е важна. Впрочем, думата "солидарност" отсъства от речника на политическите лица" - категоричен е Станислав Додов.

В доказателство на думите си той цитира социолога и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ Мила Минева, която в аудиоалбума казва „смъртта не засяга живота, но икономиката засяга живота". Повод за думите й е говоренето на властимащите относно локдауна в България, който сякаш не трябва да се случва, за да продължим да работим. „Защото, ако не работим, ще умрем. Обаче, ако се заразим и умрем, сякаш това не е важно“ – анализира Станислав Додов. Според него този момент именно засяга солидарността в обществото ни.

„Не е възможно едно общество, което десетилетия наред е убеждавано под различни форми, че най-важното е да се грижиш сам за себе си, сам да се развиваш и т.н., да превключи за едно денонощие, или в случая за почти две години, в солидарен режим. Но трябва да се повтаря много ясно, че хората в България не са някакви зли или тъмни балкански субекти по манталитет, които мразят или пък са глупави - това е ужасно вредно. А такъв коментар често чуваме от експерти. Но не, това просто е общество, което е забравило защо и как да бъде солидарно.“

В медиите обществената „солидарност“ сякаш е обвързана преди всичко с сваксините, носенето на маски и дистанцията – "да пазим себе си и така да пазим другите". Но солидарността е много повече от това, смята Додов.

„Забележително, че "всеки сам си преценя" се оказва фраза на 2021 г. (според езиковеди от Софийския университет, с неизвестен автор и без наличието на ирония в нея и използваната диалектна форма на глагола-бел.ред.) Хем не е изненадващо, хем е толкова показателно. В този смисъл ние не сме стигнали до изводи в какво общество искаме да живеем, но от проекта със сигурност разбрахме какво не искат да бъде хората, които правят обществото ни да функционира – и това не е обществото, в което всеки сам си преценя“ - казва Станислав Додов.

Албумът може да бъде чут на сайта на електронното списание "Диверсия" и във всички приложения за подкаст.

Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Николета Атанасова, БНР–„Хр.Ботев“/

Снимки: @dversiamagazine, БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Илков

Постъпката на директора на Народния театър беше неуместна

Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..

публикувано на 08.11.24 в 11:04

По съседски: Събития с балкански адрес

Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..

публикувано на 08.11.24 в 10:25

Започва Международният фестивал на етнографското кино "OKO" с акцент върху Украйна

Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна.  Тази година екипът на..

публикувано на 08.11.24 в 08:40