Йосеф Бойс е изключително противоречива личност, но и безспорно един от най-големите художници в съвременното изкуство. Така започва разговорът ни с Вера Млечевска, куратор на най-новата изложба в Националната галерия – Квадрат 500 „Искри на въображението. На вълните на Бойс“. С експозицията България се включва в честванията по повод 100 години от рождението (отбелязана през 2021 година)на немския скулптор, график, естет и преподавател. Експозицията и е артистичен опит да се отговори на въпроса – кой е Йозеф Бойс и какво е общото му с българското изкуство?
„Йозеф Бойс е изключително разнообразен художник и много сложен човек, който се развива и променя през целия си творчески път. Той участва във Втората световна война, като част от военновъздушните сили на Германия, което оказва огромно влияние върху неговото творчество. И тук не говорим за изфабрикуваната част от неговата биография и невярната история за разбития му самолет и спасяването му от татарите. По-скоро говоря за това, че той преживява голяма травма и като германец, и като човек вследствие на участието си във войната, и през целия си живот се опитва да лекува както своята травма, така и да промени обществото чрез изкуството по някакъв начин, така че обикновеният човек да живее по-добре. Той се опитва да пробуди креативността във всеки един човек, без значение дали той е артист или не“ – разказва Вера Млечевска.
В изложбата „Искри на въображението“ няма да видите творби на Бойс, а ще откриете идеите му в работите на съвременни български художници и артистични групи, които са били вдъхновени от него, или са имали сходни с неговите търсения, уточнява Вера Млечевска.
„Към мен беше отправена покана от страна на „Гьоте Институт“- България да направим някаква връзка между българската сцена и художници и Йозеф Бойс. Оказа се трудна задача, защото колкото и голям творец да е той в световен мащаб, на практика става по-известен в България след смъртта си през 1986 година. Разбира се, причината е, че дотогава такъв тип изкуство, каквото прави Бойс, тук в България няма как да бъде много популярно заради социалистическите ограничения и разбирания на художествените институции. И неща като акции, пърформънси и инсталации не са били добре приемани.
Така Бойс се оказва познат на отделни художници в страната, които косвено или пряко са се повлияли от него, но съществуват и много други, които просто са се доближавали до неговите търсения. И връзката между всички творци в изложбата ни е по-скоро на идейно ниво, отколкото на директно влияние. В нея ще може да се видят архиви от края на 80-те години и началото на 90-те години на ХХ век, които са провокирани от екологични проблеми, от проблеми, свързани с еманципацията на хората и художниците. Говорим за периода на преход в България, когато се наблюдава една обществена енергия за промяна, нещо което е в същината на творчеството на Бойс. Това съм търсила и затова нарекохме изложбата „Искри на въображението“ – защото една искра прелита и попада на различно място откъдето е възникнала, но поражда сходен резултат.“
Вера Млечевска признава, че нещото, което най-много я е вдъхновило относно Йозеф Бойс и работата по изложбата е неговата непрекъсната промяна. „Той не застива на един вид визуални художествени и идейни търсения, а постоянно, през целия си творчески път търси различни форми, в които да облече идеите си“ – разказва тя. От ранните рисунки, скици и скулптури, през социални артистични акции до един екологичен проект, който и днес поставя въпроса – какво оставяме след себе си. Става въпрос за социално-екологичния проект „7000 дъба – Залесяване на града вместо градска управа“, който Йозеф Бойс прави за Документа в Касел през 1982 г.. В продължение на пет години Бойс заедно с много доброволци засажда на различни места в Касел 7000 дървета, като до всяко едно от тях поставя по една колонка от базалтов камък. Първоначално спорен, проектът се превръща в част от градския пейзаж на Касел.
„Бойс е пръснал своята активност във всякакви различни форми и аз се опитвам да прихвана тази негова присъственост във всичко и навсякъде и в сградата на Националната галерия. Изложбата е разположена от подземния етаж до покрива на сградата, като аз и художниците сме търсели и диалог със самата сграда, с архитектурата и с постоянната колекцията в нея, нещо ново за пространството“ – казва кураторът.
Освен произведенията и архивните документи, които могат да бъдат видени в „Квадрат 500“, „Искри на въображението. На вълните на Бойс“ включва и паралелна съпътстваща програма с различни прожекции, лекции, срещи с художници и пърформанси, които са съобразени с всички ковид-ограничения и мерки. Изложбата продължава до 21 април 2022 година.
Снимки: nationalgallery.bg, goethe.de
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..