Наричаме пълнените чушки, мусаката, боба в гърне, гювеча традиционни национални ястия, ала малцина се замислят, че продуктите в тях са дошли на трапезата ни едва през XIX век от Америка. Осъзнавайки този факт, културологът Петя Крушева се впуска в дебрите на средновековната българска кухня, за да изследва не просто храната, но и как през нея тогавашният човек е осмислял света.
Заобикалящият свят бил основният източник за прехрана на хората по нашите земи. През зимата те си угаждали с месни ястия, а щом се запролетеело, наблягали на зелениите. За съжаление, до ден-днешен не е намерен кулинарен сборник от онези времена, затова за българската средновековна кухня съдим по откъслечните сведения в жития и богословски книги, от свидетелствата на рицари и пътешественици.
“Има три ръкописа от началото на XVI век – Южнославянски, Призренски и Македонски, от които са останали само по няколко листа – разказва Петя Крушева. – В тях се споменават правила как да се храним през 12-те месеца на годината. Тези характерни за Средновековието диетични календари са се правели с цел човекът да няма големи здравословни проблеми. И макар терминът “здравословно хранене” все още да не е съществувал, тогава също се е отдавало значение на храната.”
При оформянето на трапезата на средновековния българин не е имало нищо случайно, твърди културологът. Всяко хранене е започвало и завършвало с молитва за благодарност към Бог. Какво отделният човек ще консумира е зависело не само от социалното му положение, но също от сезонните дарове и от религиозните норми. А кой до кого ще седне, вида и разнообразието от ястия – всичко това е допълвало своеобразния ритуал, символизиращ отношението и почитта към дадения гост.
“Хлябът заема централно място в средновековната кулинария – продължава разказа си Петя Крушева. – Той е не само символ на храна, но и лечебно средство, защото е плътта Христова, т.е. частица от Божественото. С хляб например се е лекувало ухапване от змия – първо се е произнасяла молитва, а след това човекът го е хапвал, примесен с вино. Германски пътешественици, тръгнали на поклонение, пък описват как гостите на една сватба хвърляли по булката пшеница, овес, просо, за да има много деца в семейството и богата реколта. Така хлябът е свързан с целия живот на човека – с продължението на рода, с богатството и, разбира се, с Божествеността. Затова и той не може да се изхвърля и се увива в специална кърпа, наречена месал, изтъкана в бяло, синьо, червено или жълто – цветовете на слънцето, на духовното.”
Изобщо храната била натоварена с много символност – ако например подариш риба, било голям жест, асоцииращ се с Христос и извършеното от него чудо на сватбата в Кана Галилейска; ако обаче подадеш ябълка, било знак за флирт или раздор, тъй като плодът се свързвал с първородния грях.
“Непознатото винаги се е свързвало със злина – казва Петя Крушева за недоверието, с което средновековният човек подхождал към всичко чуждо, включително и към храните от далечни земи. – Може би защото живеем на кръстопът и оттук са минавали много народи – обикновено войнствено настроени, обикновеният човек си е изградил представата, че другият му е враг, че винаги идва с една изначална злина. А дори и да е миротворен, след него ще се появят поличби, болести и всичко това ще доведе до някакво нещастие на семейството, на рода, на селището. Когато жените разбирали, че ще идват такива гости, те набързо са замесвали най-простия хляб само от брашно и вода и още топъл им го поднасяли с вярата, че така ще ги омиротворят. Вероятно така се е родило и прословутото ни гостоприемство – не толкова от желание да нахраним изморения, а за да се запазим.”
Както и да са се обогатявали през вековете вкусовете, разнообразието от продукти и начините за приготвянето им, какъвто смисъл, умисъл и суеверие да се е влагало в тях, храната и днес продължава да ни обединява и съблазнява. “И нека не забравяме, че всяка война е завършвала с мирен договор, сключен на маса”, добавя Петя Крушева.
Снимки: архив
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Людмила Сугарева от БНР Пловдив/
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...