Всяка година Денят на Европа, който отбелязваме на 9 май, ни напомня за декларацията, с която през 1950 година френският министър на външните работи Робер Шуман, поставя  основите на Европейския съюз. Основополагащ принцип в нея е разбирането му, че са необходими нов тип отношения в Европа, които да не позволят въвличането на континента в нова война.

72 години след този документ и 77 години след края на Втората световна война, отново сме свидетели на агресия и военни действия между две съседни държави на континента ни. Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари и продължаващата 75-и ден война измени трайно приоритетите на засегнатите страни, но и на обединена Европа. Макар за реалните мащаби на загубите – човешки животи, разрушения и икономически последствия, ще може да се говори едва след края на войната, едно стана ясно още в първия ден – нито Украйна, нито ЕС ще останат същите в бъдеще. Въпросът за реформа и промяна в досегашния курс на ЕС ще звучи все по-отчетливо в периода до, а и след края на войната в Украйна.

В опит да поразсъждаваме за предизвикателствата на промяната и значението на Европейския съюз в живота на младите днес, потърсихме мнението на хора, чието детство и юношество са преминали след 1990 г. България става част от европейското семейство през 2007 година, когато  по-голямата част от тях са все още в училище.

„Макар да бях още ученик, ясно си спомням еуфорията, когато осъзнахме, че дългогодишната цел на страната ни вече е постигната. Виждаме колко е важно да сме част от подобен съюз, тъй като опасностите, пред които е изправен светът, не са никак малко – казва ни политологът Иван-Асен Иванов и е категоричен: – Форма на сътрудничество между толкова близки както културно, така и социално държави, каквито са тези от ЕС,  е необходимост, без която обществото ни няма как да върви напред.“ 

По думите му, въвличането на Евросъюза в настоящия конфликт между Русия и Украйна е логично, тъй като засяга народ, обвързан с европейската идентичност.

Войната в Украйна показа множество пробойни в монолитния блок от държави членки, който представлява ЕС. Бързам да успокоя, че тук не става дума за нов – екзит, а по-скоро за твърде дълго продължилата енергийна и суровинна зависимост от трети страни – посочва политическият анализатор Димитър Стоянов.

“Главна цел за ЕС в настоящата геополитическа ситуация, е да обезпечи веригите за доставки на суровини“:

“Когато политическата реалност постави икономически условия, ти трябва да обърнеш поглед към тях и да намериш механизма за алтернативно снабдяване на своята икономика, за да има тя ресурси, с които да функционира – убеден е Стоянов. – Действията, които ЕС може да предприеме, за да установи своята ресурсна и енергийна независимост от Русия са много по-лесно изпълними от решаването на политически въпроси. Затова, според мен, действията и реформите, които ЕС следва да предприеме след приключването на войната в Украйна, трябва да са насочени в сферите на икономиката, енергетиката, социалните грижи, както и в посока изграждане на възможно по-бърз и адекватен механизъм за вземане на решения в рамките му.”

Политологът Юсеф Дакак възприема ЕС не като “изкуствено сглобен съюз от държави, а като естествено продължение на Римската империя”:

“Вероятно в момента ЕС не изглежда много привлекателно и за жалост се е превърнал в нещо твърде бюрократично, но това, че не харесваме нещо в ЕС, по никакъв начин не бива да ни прави евроскептици. Аз съм оптимист и не мисля, че кризите, които преживя ЕС през последните години, трябва да ни послужат като обица на ухото, за да търсим пътя към онзи ЕС, създаден в средата на ХХ век.“

Стремежът към по-добра осведоменост за преките ползи от членството на България в ЕС трябва да е водещ, за да намалее влиянието на евроскептицизма в обществото – категорична е юристът и политолог Лидия Даскалова.

„За мен мястото на България е именно в ЕС, а ценностите, които изповядваме, трябва да са солидарни с европейските и това е пътят, по който трябва да продължаваме да вървим. Наша задача е да започнем да възпитаме това първо сред нашите приятели и познати, а някой ден и у  нашите деца. За България няма нищо по-добро от това да е пълноценен член и част от ЕС и да не бъде сред последните в класациите по всички показатели, сочени от останалите за лошия пример. Страната ни има потенциал за развитие, който трябва да разгърнем“.

Снимки: БГНЕС, архив, личен архив