"Оттук започва България" – се пее в химна на град Шумен, написан от журналиста Хачо Мисакян. Днес ще ви разкажем за един американец, за когото градът е не само началото, а цялата любов, която човек може да изпита към България и да запази десетилетия.
"Шумен е част от моето сърце и винаги ще се връщам тук заради спомените, хората и за да следя развитието на самото място", споделя пред БНР Шумен Марк Потс, професор по право, финанси и предприемачество и заместник-декан на Мичиганския университет (Saginaw Valley State University). Има професионален интерес към селското стопанство и развитието на земеделието по света, като през последните 15 години е силно ангажиран в осъществяване на партньорства с български висши учебни заведения и гостуването на американски студенти у нас. Но зад всичко това стоят две години, прекарани в Шумен в началото на века, които оставят отпечатък до живот. Тогава 22-годишният студент Марк, като доброволец от Корпуса на мира, пристига от родния Мичиган в българския североизток със задачата да помогне при разработването на общински проекти. Приключенският дух и екзотиката на избора си определя с фамилна обремененост. Прави го на чудесен български език.
"Най-вероятно това идва от моята прабаба, която е украинка и половината от моето семейство са емигранти от Украйна. За мен винаги е било важно да се връщам в региона, ако мога така да го обясня, и да правя каквото мога за по-доброто бъдеще на хората тук и за мира и развитието. Научил съм много от България и съм дълбоко благодарен за културния досег, който страната ви ми даде. Защото България от всички културни гледни точки е коренно различна от САЩ. Като пример се сещам за вицовете и анекдотите, с които българите минават през деня си. Аз разказвам тези вицове на децата си и това ми дава сила в личния и професионалният ми живот да вървя напред. Когато мисля, че нещо е зле, винаги се сещам за тях и се смея, защото се сещам какво е било тук и знам какво е сега. И си давам сметка, че бъдещето може да бъде по-хубаво. България ми дава надежда" – разказва ни Марк.
Днес той вижда реализираните проекти, по които е работил в общината. "Сега е светло вечер, има осветление. Преди не беше така. Въздухът е по-чист, отпадъците са по-малко", обяснява американецът, но е категоричен, че не се оплаква от миналото и това, което е било. Напротив, казва, че онези години са едни от най-хубавите в живота му – с малкия избор на заведения и храна, сведена до шопска салата и мешана скара, но с много истински приятели и пълноценно общуване. Сега средата е малко повече в синхрон с човешкото гостоприемство, усмихва се той. Което обяснява и факта, че все повече емигрирали българи сега искат да се върнат в родината си и много шуменци се завръщат в родните си къщи. Всички американски студенти, които са дошли в България по негова препоръка искат да се върнат отново тук, "а някои дори го направиха вече", казва ни професорът.
"Когато се срещнем в университета след това и си говорим за Шумен, всички са много впечатлени от природата и най-вече от българите."
Спомените са и неговото най-ценно нещо от България, което е взел със себе си в Мичиган.
"Спомените ми от времето, прекарано в селата наоколо – Мадара, Дибич, Ловец, да варя домашна ракия с близки приятели и да съм част от българската култура и традиции. Да ви призная, и до днес правя вкъщи всяка седмица домашно кисело мляко. Подквасвам го и закусвам с българско кисело мляко. В тези моменти винаги ме обзема желанието да се върна на село, да се върна в Шумен!" – признава ни Марк Потс .
Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Катерина Петрова, БНР-Шумен/Снимки: visitshumen.bg, shum.bg
Той работи една от най-престижните и най-интересните професии. Лицето му е познато по цял свят, но хората обикновено си го представят с долепена до брадичката цигулка Страдивари. Гост на Радио България е Райнер Хонек, концертмайстор на прочутия..
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..