Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жена кавалджия, но не българка, а англичанка – как Шоан от Ланкастър се посвети на кавала

4
Шоан Филипс
Снимка: Венета Николова

Някога в българската традиция, не е било прието жени да свирят на музикални инструменти, а още по-малко когато става дума за духови инструменти. Но с времето табутата падат и в наши дни се срещат не една или две талантливи българки, които са великолепни изпълнителки на тамбура, гъдулка, гайда, кавал и пр.

Българската музика набира широка популярност зад граници, затова не трябва да ни учудва, че до превъзходните ни инструменталистки вече се нареждат и чужденки. Сред тях е и Шоан Филипс.

Срещнахме я на Националния събор за народно творчество в Копривщица в началото на месец август – дребничка жена с жив поглед и топла усмивка. Шоан е англичанка от Ланкастър и един от хилядите чуждестранни фенове на нашенския фолклор зад граници.

"Кавалът е удивителен инструмент", казва Шоан и добавя: "Той е проектиран съвсем просто, но пък е универсален. Той е хроматичен, има няколко регистъра и е лесно преносим. Чрез него можеш да усвоиш една много красива традиция в областта на вашата музика. Българският фолклор е изключително богат, а пеенето ви е уникално!  Хармониите са фантастични, но също и самите мелодии са много красиви и доста сложни, да не говорим за орнаментацията. Това е високо майсторска музика, която заслужава да бъде популяризирана по света."


Българският кавал се изработва най-често от сливово или черешово дърво, а звукът, който произвежда е мек, топъл и въздействащ. За Шоан това е екзотичен инструмент, който не се среща във фолклора на страната ѝ, по пък е широко разпространен в държави като България, Македония, Турция, както и в някои арабските страни. Англичанката е част от многонационален Балкански оркестър, който репетира в Амстердам. Тя преподава музика в начално училище, междувременно е спечелила подкрепата на Съвета по изкуствата на Обединеното кралство, /финансиран от тяхната лотария/ и сега изследва подробно балканската музика, в т.ч. и българската. А какъв по-добър начин за това от … кавала! 

От две години Шоан усилено усвоява тънкостите му при пловдивския кавалджия Кирил Бележков. Преди да дойде в Копривщица, заедно с колегите й от Балканския оркестър, преминават през едноседмична подготовка за участието им на събора. Спомня си последното си участие във фолклорния събор:

"Преди 18 години посетих Копривщица, беше през 2005 г., и имаше наводнение! И всичко живо се пренесе долу в града, заради лошото време. Но беше много забавно! И запазих чудесни спомени от тогава, затова исках да се завърна. Сега съм тук с партньора си. Той пък се обучава да свири на вашата гайда и за първи път посещава страната ви, много се забавлява" - казва Шоан.


И допълва, че всяко посещение на България я обогатява и изпълва с позитивни емоции. Накрая с готовност позира за снимка, заедно с група гайдари, дошли от другия край на България, за да демонстрират, като нея, своя талант и любов към народната ни музика.

Цялото интервю с Шоан Филипс на английски език може да чуете тук:

Снимки: Венета Николова

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Теодор Борисов –Il grande lupo bulgaro на марионетките

Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..

публикувано на 27.05.24 в 10:10
Мария Бакалова

Мария Бакалова на фестивала в Кан с рокля, рисувана от българка

Актрисата Мария Бакалова предизвика възхищение при появата си на тазгодишния Международен филмов фестивал в Кан. Българката присъства лично на премиерата на най-новия филм с нейно участие "Стажантът", определен от западните медии като едно..

публикувано на 21.05.24 в 16:40

Феникс Върбанов: Чрез изкуството бих искал да излекувам себе си и света от тежкото бреме на войните

Намираме Феникс Върбанов в привидното безвремие между две изложби; между уловената пулсация на времето, душата и сърцето и движението към новите идеи, от които ще се освободи нов дух; между имагинерното и едновременно с това физическо съжителство на..

публикувано на 13.05.24 в 11:50