Ако посетите нашенски фермерски пазар, ще останете впечатлени от невероятното разнообразие от типично български биопродукти. Спектърът е широк – от натурална козметика и напитки, до био храни и дори лечебни препарати по рецепти от народната медицина.
Да си биопроизводител в България обаче си е истинско предизвикателство, научаваме от Пенка Цочева от град Троян. През 2005 година върху собствена земя, тя засажда първите декари арония, ябълки и сливи, започва да отглежда и дюли. По-късно решава да обогати палитрата си с една нетипична за географските ни ширини култура - планински лимон, който чудесно вирее на 1000 метра височина сред суровия климат на Троянския Балкан. “Планинският лимон стана хит покрай респираторните заболявания като ковида, грипа и пневмониите“- казва Пенка. Биопродукцията от нейната ферма обаче трудно намира пазар, затова тя решава да затвори цикъла на производство:
След сериозния пик през 2017 г., делът на биопродукцията в България се е свил значително от 7% , до сегашните 1,5%, алармират отБългарската асоциация "Биопродукти". Затова пък търсенето е голямо и вносът от чужбина расте. Масова практика е български био суровини да се изнасят на безценица зад граници и там да се преработват. После, под формата на готов артикул, те се появяват у нас, подбивайки по този начин пазара на биопродуктите madeinBG.
“Биоземеделието е с по-ниски добиви и с далеч по-висока цена на крайния продукт“ – казва Пенка. Подобно на нейните колеги, и тя разчита на подкрепа от страна на държавата. Но заради установени схеми на измами в сектора, през последните години държавата упражнява свръх регулация, която спъва и обезсърчава производителите:
“Много са ниски субсидиите за биопроизводители, а имаше и празни години, когато Министерството на земеделието не разполагаше със средства за биологични култури. Това ни се отрази тежко. Нашата стока постоянно се контролира. Всяка години имаме нови сертификати за всичко – както за биоземеделието, така и за производството на соковете. Текат непрестанни проверки за качеството и пр.. Срещаме сериозен проблем и с изискванията на РЗИ, свързани с описанието на артикулите. Сега вече не трябвало на етикетите да пише, че продуктът ни е 100% био. Това ни поставя в още по-неравностойно положение спрямо производители на евтините и много по-некачествени сокове“- казва Пенка Цочева.
Така, пред нейния 100% натурален планински лимон с доказани здравословни качества, отглеждан и преработен по всички стандарти на ЕС, вероятно българският неособено платежоспособен потребител ще предпочете по-евтините вносни сокове, наблъскани с есенции, захар и какви ли не добавки. Пенка обаче не губи надежда, защото за нея биопроизводството е по-скоро призвание, отколкото бизнес.
Снимки: Pixabay, aroniabg.eu
Второкурсничката в Американския университет в Благоевград Стефания Алексова е една от жертвите на пожара в дискотеката в Кочани. Тя е родена в македонския град, станал сцена на трагедията, при която загинаха 59 души, а 155 бяха ранени. Изключително..
Четиринайсет души, пострадали при пожара в дискотека в македонския град Кочани, са приети на лечение у нас, съобщи на брифинг директорът на спешната болница “Пирогов” д-р Валентин Димитров. Скръб и съпричастност след трагедията в Кочани Осем от..
Тридневни протести с искането за по-добри условия на труд ще се проведат от днес в психиатричните болници и отделения в цялата страна. Според д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", психиатричната..
59 души загинаха, а 155 пострадаха при пожар по време на концерт на популярната група "ДНК", избухнал снощи в дискотека "Пулс" в град Кочани,..
В София се провежда протест с искането да бъдат наложени максимални присъди на мъж и жена, умъртвявали животни по особено жесток начин. В онлайн петиция..
Република Северна Македония е в седемдневен траур. Град Кочани, където пожар в дискотека отне живота най-малко на 59 души – млади хора и деца, почти..