Д-р Паям Форгани е роден преди 26 години близо до … Антарктика или по-точно в град Хобарт на остров Тасмания – най-южната част на Австралия. След като завършва гимназия в Канбера, младият Паям кандидатства стоматология. Но го късат на приемния изпит. "Нашата семейна зъболекарка в Канбера беше българка и тогава тя ме посъветва да следвам стоматология в България. Но аз нищо не знаех за тази страна. Питах и приятелите ми и те се чудеха дали не е в Русия или някъде наоколо?" – спомня си Паям.
Така, в една мразовитата зима преди 8 години, Паям се озовава в София и в първия момент изпада в … депресия. "Черен студ, тъмни улици, ужасни пътища, различна азбука. Не можех да чета, не разбирах нищо, повечето хора не знаеха английски, културният шок беше много силен", спомня си младият стоматолог. Тогава тръгва на частни уроци към Института за чуждестранни студенти (ИЧС) и само за 6 месеца научава българския. В Софийския медицински университет Паям попада в космополитна среда. Оказва се, че много чужденци, подобно на него са избрали да следват в България.
"Обучението, особено за дентална медицина тук е на много високо ниво" – категоричен е Паям, който в момента специализира ортодонтия. Какво мисли за българите? Отговорът му може да ви изненада:
"Първоначално тук хората са по-студени, по-трудно установяват приятелства. Не е като в Австралия или на Запад – вървиш си по улиците и ти се усмихват. Аз така съм свикнал – да се усмихвам, а хората тук си мислят “Този не е в ред, какви хапчета взима?“. Обаче след като преминеш тази бариера, те ти стават много близки, направо сте като семейство. Другото е, че българите не умеят да се радват на чуждото щастие и все гледат да се сравняват със съседа. Но пък младото поколение започва да се променя и вече не е така."
Явно д-р Паям Форгани е наясно с особеностите на българския манталитет. Твърди, че тук се чувства по-добре отколкото в родната му Австралия, пътува почти всеки уикенд из България, общува с хората. "Тук всяко градче или село си има паметници, екопътеки, храмове. И така опознаваш историята на българите. Много трудна история, затова сте толкова силни" – казва Паям.
Но защо сме толкова скептични и винаги недоволни?
"Това според мен са белези от българската история. По време на социализма българите са били много лъгани, затова се съмняват във всичко, което чуват. До ден днешен те приемат, че всеки ги лъже, всичко е измама и все някой иска да ги прецака. Но хората трябва да започнат да се доверяват един на друг, да сме по-обединени. Настоящата ситуация в България наистина е тежка, но вие сте преодолели къде по-трудни моменти. И това, което ви липсва е солидарност. Защото оплакванията във ФБ и мрънканията в кръчмата на чаша ракия няма да помогнат. Българинът винаги казва “Всичко зависи от политиците, от държавата…“, но според мен промяната трябва да започне от самите нас, от нашия манталитет."
В България има много духовност, достатъчно е да посетиш Рилските езера, Рупите или къщата на Ванга, за да усетиш тази сила, твърди д-р Паям Форгани и заключава: "Когато срещнеш хора в планината, които в града обикновено са намусени и недоволни, там те ти се усмихват и са ведри – значи има във въздуха някаква енергия, има нещо дълбоко, нещо духовно в България, което трябва да ценим и да пазим."
Снимки: личен архив на Паям Форгани
Само след ден започват най-важните състезания за спортисти с увреждания от цял свят – Параолимпийските игри в Париж 2024. За четвърти път в такъв престижен форум се включва Стела Енева в дисциплината хвърляне на диск за състезатели с двигателни..
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..